Приведени над машините си часове наред, с наушници, които да блокират бръмчащия шум, текстилните работници в България, където в неделя има избори, заработват подаяния, дори и след 10-годишно членство в ЕС, предаде БГНЕС.
„Шием по-евтино и от Китай”, казва ръководителката на браншовата асоциация Радина Банкова, свряна в предприятието си в северния град Ловеч, докато работничките й кроят и шият.
Жените, които работят тук, произвеждат висококачествени дрехи за германска модна марка, но с месечна заплата, започваща от 230 евро, те едва ли могат да си позволят да си купят това, което са ушили.
В навечерието на третите парламентарни избори за 4 години в най-бедната държава от Европейския съюз, те не очакват подобрение на живота си в скоро време.
„Политиката не ме интересува. Който и да дойде, ще е същото. Пътувам до работното си място и съм щастлива, че имам работа, колкото и нископлатена да е” казва около 50-годишна ромска жена, която работи тук.
„Работим от 8 сутринта до 5 часа след обяд с почивка от час и половина, пет дни в седмицата, за минимална заплата. Ако трябва да се изпълни голяма поръчка, работим и в събота, без допълнително заплащане”, казва друга шивачка, която е от Дупница.
„Никой не смее да се оплаче от страх да не го уволнят”.
По времето на комунизма в секторите на текстила и облеклото бяха заети много хора, а 25 години по-късно, след появата на демокрацията, това още е вторият по големина работодател след държавата и в него работят около 100 000 души.
През последните години заплатите се повишиха, но не много. Работещи в подобни сектори като строителство, хотелиерство и селско стопанство също печелят около 300-400 евро на месец.
Средната заплата в България е 500 евро, най-ниска в ЕС, наполовина по-ниска от средната за общността и едва малка част от възнагражденията на работещите в Западна Европа.
Това извади мнозина от пазара на труда, доведе до спад в нивата на работната сила и накара над 3,5 млн. българи да емигрират от 1990 насам.
Само през 2016г. 30 000 млади и високо образовани български работници напуснаха родните си места и се възползваха от възможността да работят навсякъде в ЕС.
От 4,7 млн. активно население само 2,9 млн. души работят, а мнозинството от останалите са трайно безработни или не си търсят работа.
Силициева София
Има и положителни примери, които могат да се видят в просторните и тихи помещения на американската софтуерна компания EPAM в центъра на София, където много хора работят на подредени в дълги редици компютри.
Секторът, в който са заети 40-50 000 души, осигурява 3, 5-4 на сто от брутния вътрешен продукт на България – два пъти повече от текстилния, въпреки че работещите в него са два пъти по-малко.
Средната заплата в сектора е 1 400 евро месечно, но според браншови източници най-добрите професионалисти и онези с рядка квалификация може да печелят и десет пъти повече.
„Те може да договорят в България същите условия, каквито има в западните държави по отношение на нетна заплата, ако се вземе предвид по-ниската цена на живота тук”, казва директорът на EPAM Bulgaria и председател на аутсорсинг асоциацията Станимир Николов.
Заедно с други процъфтяващи сфери като авточастите, българският сектор на информационните технологии и аутсорсинга привлича милиарди евро преки чужди инвестиции през последните години.
Те помогнаха на България да отбележи икономически растеж от 3,4% през 2016г., един от най-високите в ЕС.
Високото равнище на корупция обаче отблъсква много инвеститори.
„Трябва да бъдат предприети решителни мерки за може от икономиката да бъде свален товарът на монополизацията, картелите и корупцията”, посочва анализаторът Евгений Дайнов.
Добави коментар