13 години след тази тежката катастрофа, възможно ли е въобще да се забрави този ужас?
- Да, минаха се тринадесет години. Тогава бях на 17. Отидох на екскурзия с по-малката си сестра, която беше на 12. Да отидеш на екскурзия е хубаво преживяване. Наближаваха Великденските празници, а ние се връщахме към България, за да празнуваме със семейството си. Но не се върнахме по същия път. Напротив, пътят минаваше през среща със смъртта. Автобусът катастрофира в река Лим - студена, тъмна и страшна. Сестра ми, за съжаление, загина, както и още единадесет деца. Дали едно момиче на седемнадесет би могло да забрави гледката на дванадесет безжизнени деца!? Не! Не съм забравила нищо, помня всеки детайл и това няма да се промени. Но се прекланям пред душите им.
Разбрахме, че вие оцелявате, а вашата сестра е сред загиналите. Ако и двете бяхте оцелели, щяхте ли по-лесно да забравите тази трагедия?
- Не бих могла да отговоря на този въпрос, тъй като не знам какво е. По-вероятният отговор е, че едва ли подобно нещо би могло да се забрави, но животът би бил по-лесен, тъй като семейството ти е цяло и завършено.
С какво се промени животът Ви след тази катастрофа?
- Целият живот се промени и никога няма да бъде същият. Вината винаги ще бъде част от мен, защото аз не успях да помогна на сестра си и да я спася, а това беше моята отговорност. На много малка възраст се запознах със злобата, завистта, алчността и омразата на хората и това ме отрезви и ме накара да порасна твърде бързо. Да живееш години наред с болка… трудно е. Времето не лекува, както обратно твърдят хората. Просто се научаваме да живеем с болката и да я носим като втора кожа.
Чувствате ли, че вече сякаш всички забравиха този ужасен инцидент?
- Не знам. Не мога да кажа, защото някои биха се почувствали обидени от подобно мое твърдение. Всеки знае за себе си. За тези, за които загиналите деца и семействата им са били ценни, няма начин да ги забравят. Освен това, всеки помни и усеща по различен начин. Най-важното е, че аз няма да забравя.
Добави коментар