Резултатите от неделния референдум в Турция показват, че обществото е разделено почти по равно, като превесът на съгласните с конституционните поправки е минимален, съобщи БГНЕС.
При 98,4% от бюлетините с „Да“ са гласували 51,3% срещу 48,7% неподкрепящи и този резултат остава същият дори и с нарастването на броя на обработените бюлетини. Избирателната активност отчете 83,87%, общият брой на имащите право на глас е 58 366 647 души.
Към полунощ ЦИК на Турция обяви, че на референдума са победили привържениците на поправките в конституция.
„Предварителните резултати от преброените бюлетини показват, че гласовете „Да“ на референдума са с 1,25 милиона повече“, заяви ръководителят на ЦИК Сади Гювен. Окончателните резултати ще станат известни в 11-дневен срок.
В един момент повече от час нямаше данни от вота в оставащите 2 866 секции от общо 174 456. За отрицателно време комисиите се справиха с преброяването на 48 954 431 бюлетини. Опозиционната Републиканска народна партия (РНП) ще иска ревизия на вота заради лавината от нарушения и натиска на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), както и съд за Централната избирателна комисия, която днес излезе с официалното решение, че бюлетините с фалшивия печат ще се считат за действителни. В секции в Рейханлъ бяха открити печати с надпис „Да“, вместо „Избор“ и по-късно те бяха конфискувани, но бюлетините ще минат за валидни, но без обаче да се знае с какъв вот.
Главната опозиционна партия в Турция постави под въпрос легитимността на референдума в Турция за повече правомощия на президента Реджеп Ердоган.
„Централната избирателна комисия хвърли дебела сянка върху решението на народа. Имаме основания да поставим под въпрос легитимността на референдума“, обяви лидерът на Рeпубликанската народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу. Той по-специално критикува решението на ЦИК в последния момент да промени правилата на гласуване. Комисията бе решила да се броят и бюлетините без нейният печат. РНП е кемалистката партия на Турция, тя отстоява заветите на Кемал Ататюрк и светския характер на страната.
Освен това (НРП) ще поиска от ЦИК преброяване на 60% от бюлетините, обяви по телевизия "Фокс ТВ" депутатът от тази партия Умит Йоздаг. Той потвърди, че по-рано същото решение бе огласено и от зам-председателя на партията Ердал Аксюнгер. Опозиционният депутат поясни, че причината за искането на НРП е отчитане на бюлетините без печат на ЦИК. „ЦИК не може да прави това“, каза той.
По-рано Ердал Аксюнгер заяви, че "властите манипулират в своя полза при преброяване на гласовете“ и има сериозни различия с данните при реалното преброяване на гласовете. В партията смятат, че противните на поправките събират не 48,6%, както предаде Анадолската агенция, която има право да публикува предварителните резултати заедно с ЦИК, а 50,8 на сто.
Паралелно с проверката на вота вътре в страната върви и тази на гласувалите в чужбина в общо 7 388 секции, до които имаха правото да отидат 2 957 870 турски граждани. Проверените вече бюлетини в 4 528 урни с гласували 599 656 избиратели показват, че 59% са гласували с „Да“, а 41% - с „Не“.
Турският президент Реджеп Ердоган поздрави по телефона премиера Бинали Йълдъръм и лидерите на партиите, подкрепящи конституционните поправки, с „победата на референдума". Това съобщиха източници от президентската администрация. Освен Бинали Йълдъръм, който е и лидер на управляващата Партията на справедливостта и развитие (ПСР), поздравени са също лидерът на Партията на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели и на Партията на великото единство (ПВЕ) Мустафа Дестиджи. ПСР, ПНД и ПВЕ се обединиха по време на кампанията за конституционните промени, които превръщат Турция в президентска република и дават неограничена власт на държавния глава.
По-голямата част от гражданите на Турция подкрепиха промените в конституцията, заяви президентът Реджеп Ердоган в специално изявление от резиденцията си в Истанбул.
„По все още неофициални данни 25 милиона граждани подкрепиха поправките. Това е с 1,3 милиона повече за гласове с „Да“ в сравнение с онези, които казаха „Не“, заяви той. В същото време президентът призова външните сили да признаят резултата от референдума. „Бихме искали другите държави и (международни) институции да признаят решението на народа“, заяви Ердоган. Той призова съюзниците да проявят по-голямо осъзнаване на турската „чувствителност“ в „борбата срещу тероризма“.
Турция отваря нова страница в развитието на своята демокрация, заяви от своя страна премиерът Бинали Йърдъръм в изявление в централата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Поправките на конституцията, които са 18 на брой, но засягат редица членове в конституцията и така стават повече от 50, бяха обсъдени в Меджлиса и приети с гласовете на депутатите от ПСР и Партията на националистическото движение с лидер Девлет Бахчели, който удари силно рамо на президента Ердоган. Промените бяха гласувани от общо 488 депутати, 339 от тях ги подкрепиха, а 142-ма бяха „против“. Така беше взето решението за референдума. След като президентът Реджеп Ердоган одобри готвените промени, те бяха обнародвани в Държавен вестник. После Висшият изборен съвет (турският ЦИК) насрочи датата на референдума на 16 април 2017 г.
Конституционните промени предвиждат броят на народните представители да се увеличи от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 г. Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на 5 години в един и същи ден. Президентът ще има 5-годишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само 2 пъти за този пост. Президентът ще стане лидер на партията, която го е излъчила. Кандидати за президент ще могат да издигат партиите, които са спечелили най-малко 5% от валидните гласове на последните избори, както и със 100 000 подписа на хора, имащи право на глас.
Новата система възлага изпълнителната власт на президента, а постът министър-председател се отменя. Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти. Меджлисът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. За целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати.
Меджлисът няма да може да инициира вот на недоверие. Президентът ще може да издава декрети относно правомощията му в изпълнителната власт. Законите ще се изработват в Меджлиса. Единственият законопроект, който президентът ще внася, е свързан с бюджета на страната. Държавният глава ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение той ще има неограничени правомощия. Президентът ще може да разпуска кабинета. Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.
При успех на референдума, към новата система ще се премине през 2019 г. Според новите поправки следващите избори за президент и парламент ще се проведат на 3 ноември 2019 г.
Добави коментар