На 18 април премиерът на Албания Еди Рама за пореден път заяви за възможно обединение с Косово. През 2015 г. той нарече „неизбежен“ процесът на формиране на единна албанска държава.
Защо албанското ръководство непрекъснато спекулира с темата за обединяване с Косово? Ще се реализира ли проектът „Велика Албания“ на Балканите? Ще бъде ли поддържан той от САЩ и ЕС и как това ще се отрази на перспективите за политическо самоопределение на Карабах, Северен Кипър, Абхазия, Южна Осетия, Крим, Донбас и други непризнати територии?
Причините за подобни изявления са очевидни. Албания е една от най-бедните и криминализирани държави в Европа. През 2014 г. Тирана получи статута на кандидат за пълноправно членство в ЕС, а нейните граждани – правото на безвизово пътуване в страните от Шенгенското пространство за срок до 60 дни с туристическа цел. Само че от тогава досега така и не се случи никакъв напредък в отношенията, и виновни за това могат да бъдат определени и двете страни.
От 2014 г. в Евросъюза паралелно протичат няколко процеса, които влияят на разширяването на ЕС в посока Албания по най-негативен начин. Първо, това е кризата на ЕС и стремителното разширяване на пространството на евроскептицизма като политическо явление. В развитите страни на Европа мнозинството от населението смята, че ЕС е достигнал своите предели и няма никаква необходимост от присъединяването на нови членове. Във Великобритания спечели най-радикалната гледна точка, и в момента тази страна оформя окончателното си изтегляне от ЕС. Евросъюзът като идея и реална политическа и икономическа конструкция преживява най-сериозната криза от момента на създаването си, и присъединяването на нови слаби във всяко отношение членове именно сега не се планира до преодоляването на кризата.
Второ, сред евроскептиците станаха доста популярни десните и ислямофобските идеи. В Албания формално мнозинството от населението изповядва исляма, макар че по-светски хора от албанците е трудно да бъдат намерени. Противниците на присъединяването на Албания от Европарламента плашат своите колеги с ужасните албански ислямисти, и тези фобии лесно намират в Европа своите слушатели.
Между другото със средствата от Саудитска Арабия, Катар и Кувейт всеки месец се изплащат до 400 долара на всяко албанско семейство, което води мюсюлмански образ на живот. Не се намират много желаещи в бедната страна – малка османска джамия в центъра на Тирана винаги е празна, по улиците жени с хиджаби съвсем не са много, затова пък на всеки ъгъл се налива бира.
Заедно с това и противниците на присъединяването на Албания към Евросъюза имат своето право. Отделно от напълно разбираемата и преодолима икономическа изостаналост и ирационален страх от исляма има обективни причини за нежеланието на европейците да видят Албания в своите редици. Наистина в толерантна Европа не е прието да се говори открито. След краха на комунистическата система Албания скоро се превърна в балкански център на контрабандата, търговията с хора, наркотиците, крадените автомобили, антиквариат и човешки органи. Огромните арсенали, останали в републиката още от времето на нейния лидер Енвер Ходжа, привлякоха вниманието на нелегалните търговци на оръжие от целия свят, което беше отразено дори и в американски филми. Знаменитата в Германия и Австрия „балканска мафия“- това са на първо място етническите албанци от Македония, Косово и самата Албания.
През последните две десетилетия на тази сцена особено се прославиха косовските албанци. На Армията за освобождение на Косово (АОК) й бяха необходими пари за воденето на нейната борба за независимост от Югославия, и те не се гнусяха през 90-те години на миналия век от никакъв вид бизнес. Само че истинско процъфтяване на Косово настъпи чак след откриването там на най-голямата на Балканите американска военна база „Бондстил“ през 1999 г., и превръщането й в товарно-разтоварен пункт за войната в Афганистан. Широко известно е, че след началото на кампанията производството на хероин в Афганистан нарасна повече от 40 пъти и че главен източник на доставките на наркотици в страните на Евросъюза стана именно Косово.
Според данни на Агенцията на ООН за борба с организираната престъпност към търговията с хероин имат отношение почти всички властови структури в Косово. При това с разпространение се занимават не само контрабандисти, но и дипломати, които биват изпращани в призналите независимостта на Косово страни. Формално обиските на тези хора, на техния багаж и транспортни средства са забранени според виенската конвенция, от което и се възползват престъпниците. Впрочем това не им се удава винаги – през 2009 г. турските граничари с помощта на служебни кучета случайно откриха в автомобила на албански дипломат 65 кг. хероин на стойност почти 1 млн. евро.
Привържениците на разширяването на ЕС се надяват, че малка Албания може достатъчно бързо да се промени и там да се наложи ред според европейските закони. Само че гласовете на противниците явно звучат по-силно, още повече, че идващите от Албания новини не могат да не предизвикват безпокойство. Например истински проблем през 2016 г. стана разкриването на доста широка мрежа за отглеждане в Албания и разпространение в ЕС на марихуана, с което достатъчно безуспешно се бори албанската полиция. Албанските моряци създали и реализирали в пристанище Дурас схема за пренасочване към Европа (основно към Италия) на бежанци от Либия. А какво да кажем за съществуването в Косово на най-големия черен пазар за човешки органи! Естествено, все по-малко французи, италианци и немци искат присъединяването към Евросъюза на такава държава.
Като асиметричен отговор на евроскептицизма по отношение на Албания нейното ръководство постоянно заплашва Европа с обединяването с Косово. Самата идея на албанския премиер Еди Рама е обединяването на Албания и Косово, което трябва да се случи при всеки удобен случай, или и двете страни трябва да влязат в ЕС, или да реализират свой паналбански проект. Съседните страни с албанско малцинство – Гърция, Македония и Черна гора – с основания се опасяват от повтаряне на съдбата на съседна Сърбия. Те не признаха независимостта на Косово и по всякакъв начин възпрепятстват националното самоопределение на албанците в своите страни. В Македония това едва не доведе до национална катастрофа – населеният с албанци район на Тетово постоянно иска особени права, а сблъсъците на армията със сепаратистите там не е рядко явление.
Всъщност обединяването в културен план вече се е състояло. Албанците не изпитват особени проблеми да пътуват между Албания, Косово и Македония. АОК взе активно участие при боевете срещу македонската армия през 2001 г. Недалече от Тетово е разположено гробище, в което са погребани косовски доброволци. Косоварите активно инвестират в албанското пристанище и курорт Дурас: ако видите там истински разкошен дом – бъдете уверени, че собствениците му са изселници от Косово.
Ако обединяването на Албания и Косово все пак се състои, за международното право това ще стане много неприятен инцидент. Фактически това ще стане повторение на историята с Крим – една държава прибира територия от друга. Ако обединението бъде признато от страна на ЕС и САЩ, то справедливостта ще изисква признаването на Крим в рамките на Русия, а Северен Кипър ще се присъедини към Турция по същата схема. Само че противниците на обединяването в дадения случай са далече повече от привържениците му.
Именно поради нежеланието да се справят с дипломатическия казус на паналбанската интеграция никога няма да подкрепят нито ЕС, нито САЩ. За Европа е къде по-важно запазването на нормални отношения с постоянните членове на ЕС Унгария и Гърция, отколкото да способства за потенциален сепаратизъм. САЩ напълно ги устройва сега съществуващият вариант – огромна военна база върху напълно зависеща от Вашингтон територия.
Само че главни противници на обединяването са съвсем не мощни външни сили. Обърнете внимание, на призива на Еди Рама не откликнаха косовските албанци! Те се чувстват прекрасно под американското крило и въобще не се готвят да делят със своите братя доходите от многобройни нелегални предприятия. Тях напълно ги устройва възможността да изкупват в Албания скъпи недвижими имоти на брега на морето, да се женят за красиви и непретенциозни момичета и да инвестират понякога в различни полулегални и свързани с морето проекти, доколкото свое море косоварите нямат.
-------
Александър Сотниченко, Haqqin.az
Добави коментар