Репортер на Topnovini.bg потърси енергийния експерт проф. Атанас Тасев за коментар относно евентуално бъдещо предоговаряне на цените, на които руската компания Gazprom ни доставя газ и възможностите пред нашата страна.
Г-н Тасев има ли опасност България да бъде изключена от газовата карта и ще се превърнем ли само в потребител, но не и в разпределител на газ?
- На практика, тя вече се е превърнала. Ние губим 100 милиона годишно и транзита през България. И стигаме до това откъде ще ни докарат газа. Към момента той минава през Украйна. Русия обаче, разработва План „Б“. Вариант е Северен поток - през Германия, Чехия и вкарването на нови играчи, за да може Русия да доставя, защото имаме договор, който не може да бъде прекратен. Буквално преди няколко дни украинската газова компания „Нафтогаз“ излезе с предложение да се сключи нов договор с Русия, защото през 2019 година този приключва. При много ниски транзитни такси до 2050 година, при условие че транзитира 110 милиарда m3 газ. Ако Русия предпочете украинското предложение, тогава Северен поток губи смисъл. Но това едва ли ще се случи. Всички останали страни около България имат по-голям шанс да изградят газов хъб, в сравнение с нас. Ние сме се хванали като удавник за сламка за плана Борисов и мисля, че ще му излязат на премиера картите. Без руски газ не става.
Какви стъпки трябва да предприеме България?
- Когато започна проектът Южен Поток, казах, че основната цел му е да заобиколи Украйна. Тогава всички ми се обидиха. Казах им, че аз не разсъждавам като политик, а на база на логиката. Украйна транзитираше 120 милиарда m3 газ от ямалския газопровод и през Беларус 30 милиарда m3 газ, общо 150 милиарда. Сега смятайте: Южен поток с 63 милиарда + Северен поток 1, който е ревизиран и ето – ликвидира се транзитът през Украйна. Южен Поток не стана и се наруши балансът. Тогава веднага решиха да направят Северен поток 2 . Но дори и той да се получи, пак не излиза балансът. Тогава се появи и идеята за Турски поток 2 + българската тръба. Чисто математически, за да се изпълнят балансовите уравнения, тази тръба трябва да се направи в съответствие с икономическите интереси на Русия. Това е шанс за България. Има и друга възможност. След като прекратяват транзита през България и имаме договор до 2030 година, ние ще загубим 1 милиард долара от транзит. Там има една клауза „транзитирай или плащай“ и ние можем да влезем в преговори с руснаците. Дали тази загуба може да се предотврати, ако тръбата мине, това е въпрос на преговори, което си е висш пилотаж. Аз пледирам нееднократно за това. Ние трябва да повишим интелектуалното ниво на нашата енергийна дипломация. Трябва да се запази приемствеността от служебното правителство и вече бившият служебен министър на енергетиката (Николай Павлов) да се върне в Булгаргаз. Добре е да се запази този колектив, който се оказа доста качествен, за да може добре да си проведем преговорите с Русия.
Значи перспективи през България има, но са нужни интелигентни преговори?
- Точно това е ключовото тук. Трябва да се преговаря много умно. Защото в началото, когато излезе съобщението от Европейската комисия, се вдигна пушилка, а какво се оказа? Става дума за член 9 на Регламент 1 от 2003 година, което е като пощипване по носа - ЕК казва на Газпром, че прави злоупотреба с монополно положение, но не въобще, а само за Източна Европа. Това е двойнственият морал на Европа. Не поставят въпроса, че Русия вече няколко години е в нарушение на антимонополните правила на ЕС. Уж не беше нужен руски газ, а за миналата година са продали 176 милиарда газ в Европа и са получили 38 милиарда долара. Но Европа не поставя този въпрос. Добре е, че се получи публичен дебат по въпроса у нас. За това трябва да се говори. Дори публичният скандал е полезен инструмент, за да се защитават националните интереси. Ние се мъчим да намерим не знам колко милиона за пенсионерите, а губим милиарди от некомпетентност и слабо провеждане на преговори. Точно там трябва да се съсредоточим. Силата на малката държава е в интелекта. Държава с неограничени ресурси и с лошо управление е много по-зле от държава с ограничен ресурс, но с добро управление. Вижте Япония - нямат почти никакви ресурси, а бяха втората сила в света.
Добави коментар