Професор Ганчо Ганчев изнесе доклад по темата за проблемите пред икономическия растеж на българската икономика. На събитието, организирано от Института за ново икономическо мислене, участваха още проф. Александър Томов, проф. Гарабед Минасян, проф. Мария Видолова, проф. Румен Гечев, проф. Митко Димитров, проф. Искра Балева, доц. Банчо Банов, проф. Георги Янков, проф. Александър Тасев, както и предприемачи и студенти.
“Икономическият растеж е това, което може да спре тежката социална криза в България. Тя се изразява в спад на населението на страната, бедност и други фактори. Това е в резултат на това, че хората не могат да намерят перспективи за развитие в рамките на българската икономика.
Напълно възможно е България да се превърне в страна със затихващи функции”, започна изложението си проф. Ганчев.
Първата важна тема, на която се спря той, беше за брутният вътрешен продукт на България в постоянни цени.
„По данни на Международният валутен фонд (МВФ) по време на командната икономика в България постигнатият растеж е над този на страните от нашия регион - Албания, Гърция, Румъния, Унгария. След това започват кризите свързани с прехода, като крайният резултат е, че ние сме най-назад от всички тези страни. По-зле сме дори от Гърция, която мина през тежка криза. България минава особено тежко през кризата на прехода, като върха на тези явления е 97-98 година, когато беше въведен валутният фонд. След това имехме период на възстановяване, но при нас то е по-бавно, отколкото при другите страни. Това води до разслояване на обществото и изчезване на т.нар. средна класа.“
В доклада си, професорът се спря и на проблема със заетостта в България.
„Върхът на затостта беше през 2008 година, след което имаше рязък спад на заетостта заради финансовата криза. Отчита се някакъв спад на безработицата, но все още възстановяването не е пълно и истината е, че икономиката не създава достатъчно работни места. Производителността на труда е нараснала най-осезателно в промишлеността. Това означава, че въпреки деиндустриализацията на България все пак именно промишлеността отбелязва някакъв прогрес, което в поне някаква степен движи икономиката напред.“
Професор Ганчев разясни и ситуацията около въвеждането на валутния борд и влиянието му върху конкурентноспособността на българската икономика.
„Силното поскъпване на българския лев се случи в следствие на въвеждането на валутния борд. Стигна се до един силно надценен лев, което имаше много тежки последици за икономиката. След въвеждането на борда страната 5-6 години се намираше в стагнация. Основната причина беше, че при този скъп лев нашата икономика не беше конкурентноспособна.“
Докладът продължи с темата за задлъжнялостта на държавния и частния сектор на икономиката.
„За периода 2000-2008 година имаме намаляване на държавния дълг, но след кризата тенденцията е към нарастване на дълга. Кризата беше свързана с появата на дефицити. Прогнозата на МВФ обаче е към стабилизиране на дела на държавния дълг, като процент от БВП. Що се отнася до частния сектор, там процесите са по-различни. През 2014 година има рязко свиване на кредитирането на частния сектор. Задлъжнялостта на частния и държавния сектор леко спада по време на глобалния финансов балон - приток на външен капитал, който доведе до замразяване на частния сектор. След кризата се намали външният дълг на частния сектор.“
Относно спестяванията и инвестициите в икономиката, проф. Генчев беше категоричен:
„По време на глобалния финансов балон инвестициите нарастват бързо, а спестяванията се свиват, а след това се получава балансиране между двете. В този случай трябва да разчитаме повече на собствени ресурси, отколкото на масирано притичане на външен капитал, което беше в периода 2007-2008 година.“
След кризата имаше спадане на лихвените проценти. Разликата в лихвените проценти между депозитите и кредитите обаче, се запазва. Това означава, че банковият сектор не е достатъчно ефективен. Той предоставя значително по-скъпи ресурси, което не способства да превърне кредитирането в катализатор на икономическия растеж.
Ефективността на публичните инвестиции в България е една от най-ниските в ЕС. България е и на последно място в ЕС по ефективност на събирането на данъците. В смисъл, че тежестта измерена като количество часове, която се отделя за събирането им е най-висока в ЕС. Освен това, разходите, които прави страната за събирането на данъци са също от най-високите в съюза, т.е. ние събираме малко пари, с много хвърлени разходи за това.Това е много важен фактор за конкурентноспособността на дадена икономика, особено за страните в преход. Оказва се, че нашата система е крайно неефективна.“
Добави коментар