По заповед на кмета на Босилеград Владимир Захариев полицията е иззела паметната плоча, посветена на 38-те жертви на опожаряването преди 100 г. на града и съседните села от четата на сърбина Коста Печанац.
Това съобщи българинът от Босилеград Димитър Димитров: „През XXIв. да се случи такова нещо, да се арестува една паметна плоча, кметът на Босилеград и полицията да доубият тези наши хора, убити веднъж от този разбойник Коста Печанац, това е... аз просто нямам думи, информира БГНЕС.
Преидсторията на днешните събития
В края на март от Демократичния съюз на българите внасят обръщение до кмета на Босилеград да посочи място, където да се постави паметна плоча на жертвите от клането преди 100 г. Чакат да им се посочи място – месец, месец и половина. Вижда се, че градските власти умишлено не искат да отговорят и разтакават нещата.
На Димитър му е ясно, че народът на Босилеград много се страхува: „Обяснения за това има много: промени на границите през 1919, 1941, 1944 г., свирепите затвори по времето на Тито, новите войни, Сребреница...Нашият народ е тотално зомбиран, изпран му е мозъка от страх. И затова гласуват за такива ... на сръбската власт [като кмета Захариев – бел. ред.].“
Димитров решил на своя глава да отиде в Кюстендил и да поръча плочата. След като я внася в Сърбия, с малко страх на границата, но благополучно, я подарява на Демократичния съюз на българите. Известно време плочата стои в помещенията на КИЦ „Босилеград“. На 15 май вицепрезидентът на България Илияна Йотова беше в града по покана на Културно-информационния център „Босилеград“ и сдружение „ГЛАС“ за откриването на документална изложба, посветена на 100-годишнината от опожаряването на Босилеград. Кметът не се появи на събитието.
На 24 май от КИЦ решават да поставят плочата до паметника на Васил Левски. На 25 май сутринта вече е изчезнала. При разговор с кмета и той „изразява учудване“ как е станало това. Впоследствие обаче се оказва, че той е издал заповед до началника на полицията Новица Стоянов плочата да бъде „арестувана“.
Къде е България?
„България за пореден път май ще пропусне нещата. Едно време ни забраниха да поднесем цветя на паметника на Левски – по решение на полицията от Белград. С български пари направихме в Паралово черква, и трябваше да се освети. Но свещеникът на Вранска епархия отказва... България, не България, българските политици – нито Външно, нито парламент не извикаха сръбския посланик да го питат: „Добре де, какво става там? Ние ви поддържаме безусловно и безрезервнво [за членство в ЕС – бел. ред], хайде да видим докога така? Крайно време е България вече... Минават 10 дни. Нямаме никаква информация Външно министерство да е извикало сръбския посланик и да го попита.“
Според Димитър няма реакция и на българското посолство в Белград. По думите му станало ясно, че посланикът ни Радко Влайков „държал конско“ на генералния консул в Ниш Едвин Сугарев, че бил с много твърда позиция за двустранните отношения. „Трябвало по-мека позиция, по-модерна, по която Белград и София имат някакво разбиране“, каза Димитров.
„Напоследък се питам къде изчезна този наш интелигентен , трудолюбив, борбен български народ? И вие в България страдате от, как да го кажа, не нихилизъм, а някакъв робски манталитет ли, какво, и ние също. Нашите хора са дотам изплашени, че след тази постъпка още 20 г. хората няма да смеят да кажат нищо“.
Топлата връзка на кмета със София
Според Димитър кметът трупа ползи за себе си поради това, че българи от Босилеград биват лекувани във военна болница. „Леченията са си лечения, но му казвам на кмета: „Как така, хората ходят да се лекуват, а вие им казвате: „Аз ви пращам там, вие ще гласувате за моята сръбска партия“. Коректно ли е това? А това става под закрилата на правителството и историка Божидар Димитров. Те му отвориха вратите да си прави в България каквото си иска. Но този човек е толкова некоректен и непочтен, един лъжец, който един ден българува, а цяла година сърбува.“
Каква ще бъде съдбата на „арестуваната“ плоча? В деловодството в полицията днес е внесено искане в тридневен срок да бъде върната паметната плоча, или ще бъде заведено дело. „Но, за съжаление, там много трудно ще намерим адвокат. Гарантирам, че от Босилеград, Враня, Лесковац нито един адвокат няма да се застъпи. В Белград може би ще намерим. Имам една присъда... Бях посочил проблемите на българското малцинство. Само заради изречението „Тя е адвокат на великосръбската политика срещу българите в Западните покрайнини“ бях осъден на глоба от 2000 евро. Отидох във външно министерство да търся помощ. Знаете ли какво ми казаха? „Ние продължаваме да поддържаме Република Сърбия безрезервно и безусловно“. Кой им нарежда да правят това? Те да кажат.“
Но най-големият въпрос към София се съдържа в последното изречение на Димитър: „Във Външно министерство се срамуват от такива като нас“.
Въпросът има и друга страна – а кой се срамува от такова външно министерство?
Добави коментар