Общо 140 млн. лева годишно ще трябва да отдели държавата за енергийни помощи на бедни и уязвими домакинства. Това ще означава увеличение с 50 млн. лева спрямо сегашните отпускани средства, стана ясно от думите на председателя на КЕВР Иван Иванов на конференция посветена на "Превенцията на проблемните плащания в ютилити сектора".
Всяка година Министерството на труда и социалната политика отделя за енергийни помощи на над 260 000 домакинства и самотно живеещи българи. Групата на енергийно уязвимите също ще се увеличи, защото към хората, които в момента получават енергийни помощи, ще се включат и инвалиди, възрастни хора в отдалечени райони, както и семейства с деца с увреждания, които разполагат с доходи над прага на бедност.
"Помощите няма да са на калпак, а според нуждите. До две години всички фирми трябва да излязат на напълно либерализирания пазар на електроенергия, а до 5 години - и всички битови потребители", посочи Иванов.
Затова работна група, в която участват и експерти на Световната банка, трябва да идентифицира различните групи от населението, които ще са най-уязвими от евентуалното поскъпване на тока и да предложи мерки за тяхната защита.
Т.нар. "социална тарифа" ще покрие до 30% от цената на цялата енергийна услуга. Възможна мярка за защита е и разсроченото плащане на по-високите сметки за ток през отоплителния сезон.
"Дългосрочна мярка обаче е енергийната ефективност на жилищата, защото санирането им спестява до 30% от разходите за електроенергия, точно колкото е и подпомагането", обясни Иванов.
Според него в програмата за саниране с приоритет трябва да бъдат жилищата с преобладаващо бедни домакинства.
Добави коментар