Новият френски президент Еманюел Макрон получи огромно парламентарно мнозинство като помете другите партии и сега има пълна възможност да прокара законово реформите си. В същото време изборите бяха помрачени от безпрецедентно неучастие на френските избиратели. Френската преса тълкува това като отказ да му бъде даден "карт бланш", предаде БГНЕС.
Центристката президентска партия "Република, напред!" и съюзната ѝ МоДем получават, според предварителни данни 341 депутатски места от 577. Това е доста над абсолютното мнозинство от 289.
„Преди година никой не можеше да си представи такова политическо обновяване”, заяви премиерът Едуар Филип.
Непознат само преди три години и президент на 39 (най-младият избран в историята на Франция) спечели последния си залог: да контролира Националното събрание, за да започне деликатни реформи в социално-либерален дух и да укрепи позицията си на европейско равнище.
Ангела Меркел го поздреви веднага за „ясното парламентарно мнозинство”, според говорител на канцлерката. Самата тя се подготвя да влезе в предизборен период. Министърът на външните работи в Берлин Зигмар Габриел заяви, че вече пътят „за реформите е свободен”.
Но отсъствието на избиратели от секциите хвърля сянка върху това. Според почти окончателните резултати то е 56,83%. Историческият рекорд се обяснява с предизвестената вълна в полза на Макрон, дългия избирателен маратон, започнал през миналия октомври с първичните избори на десницата и нарастващата незаинтересованост от политиката.
„Нашият народ влезе в ситуация на обща гражданска стачка”, коментира трибунът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон. Самият той бе избран за депутат в Марсилия в неделя.
Президентското движение помете традиционните партии, десница и левица, които определяха с десетилетия политическия живот във Франция. В същото време не се потвърдиха очакванията за приливната вълна, обещана от някои проучвания на социолози.
„Ние постигаме пълно мнозинство, но в същото време французите не поискаха да подпишат празен чек”, коментира говорителят на правителството Кристоф Кастане.
Далеч назад „Републиканците” (десницата) и техните съюзници от центъра вземат 135 места, малко по-добре след провала им на президентските избори, дръпнати надолу от аферите на кандидата им Франсоа Фийон.
Лидерът на „Републиканците” Франсоа Бароан приветства броя на депутатите като достатъчно голям, за да отстоява ценностите на десницата. Но и в дясното, както и в лявото пространство, „обърнатите към Макрон” може да размият границите.
В лявата част Социалистическата партия (ФСП), която контролираше половината от Националното събрание досега, бе отвята. ФСП, заедно със съюзниците, остава основната сила в лявото пространство с 43-ма депутати, преди радикалната левица и комунистите, които са с 27.
Загубата на левицата бе призната за необратима и водачът на ФСП Жан-Кристоф Камбаделис обяви оставката си.
"Френската крайна десница ще получи осем места, срещу две през 2012 г. Лидерката на „Национален фронт” Марин Льо Пен, която е евродепутат, за първи път влиза и в Националното събрание след неуспешния опит през 2012 година.
"Изправени пред мастодонта на системата ние сме единствената сила, която се съпротивлява на разтварянето на Франция", коментира тя. Но малкият брой избрани депутати бележи края на надеждите ѝ, вдигнати от националистическата вълна в Европа и историческия резултат (33,9%, 10,6 милиона гласа) който получи на втория тур на президентските избори.
Очаква се, според традицията, премиерът Филип да подаде оставка в понеделник или вторник, но най-вероятно ще има съвсем леки промени.
Изборите донесоха дълбоко обновяване на парламента. Президентското движение призова за нови лица, изборите загубиха известни политически лица. В Асмблеята влизат 223 жени, докато те бяха само 155 през 2012 г.
Гръмки заглавия като „Макрон със своя камара” ("Либерасион"), "След Елисейския дворец - Асамблеята" ("Фигаро"), "Спечеленият залог” („Лез Еко”): новият президент и неговото абсолютно мнозинството в парламента е в големите заглавия в понеделник във Франция.
Но няколко журналисти подчертават, че въздържането от гласуване означава, че избирателите не дават "празен чек" или "карт бланш" на президента за неговите реформи.
За конституционалиста Дидие Мау „стреляше се срещу всичко, което представлява досегашната система и ще се опита нещо друго”.
"Това мнозинство, което има сега, е отвъд всички очаквания. Това несъмнено ще улесни задачата му, но и увеличава очакванията", анализира „Лез Еко”.
В тази конфигурация държавният глава, който „ходи по водата”, според „Икономист” (The Economist), има здравата опора да започне реформите си с обявените три приоритета: морализиране на политиката, реформа на правото на труд и укрепване на арсенала за борба с тероризма.
Този убеден европеец, който си пожелава "силна Франция в силна Европа" трябва да отиде в Брюксел тази седмица на европейски съвет, който започва преговори за Брекзит.
Добави коментар