„Днес Европа се раздели както никога досега - на страни, спазващи принципа на солидарност и на други, които категорично казаха, че няма да възприемат тази политика. Европа заприлича на крепост, в която правата на едните са по-важни отколкото на другите, които идват. Медиите предопределят до голяма степен политическите решения за бежанската криза. Днес 70 на сто от публикациите за бежанците са посветени на темата сигурност. Без да съзнават характера на публикациите си, медиите създадоха страхове у хората, а когато се разбра тази грешка, се помъчиха да я елиминират, но беше късно. Тогава политиците съсредоточиха усилията си на тема сигурност, появи се споразумението с Турция, което прекъсна пътя на бежанците към Европа. Дали ще ги интерпретираме като жертва или като заплаха, разликата между нас е все по-задълбочена.“
С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри медийния форум „Когато обществото срещна бежанците“, организиран по повод отбелязването на Световния ден на бежанеца. Йотова подчерта още, че постепенно разказът за отделните човешки истории е бил изместен от сухата статистика. По думите й, оградите, създадени, за да осигуряват легалното преминаване на бягащите от война днес са се превърнали в оръжия на страха, а европейските и национални политики са платили висок данък на популизма.
Христо Григоров- председател на БЧК, които са организатори на събитието, отбеляза, че присъствието на вицепрезидента е сериозен знак по посока на това, че държавата се ангажира сериозно с разрешаването на проблема.
„Време е световните политици да седнат на една маса и да успокоят света, защото в крайна сметка за тази ситуация вината е тяхна.“-заяви той и допълни, че по отношение на България, бежанската криза е контролируема в рамките на тези обеми, които имаме.
Представителят на представителството на ВКБООН В България Матайс льо Рут припомни, че хората, напуснали домовете си в бежанската криза са над 65 милиона души, като една трета от тях са деца.
„На всеки три секунди един човек е принуден да напусне родното си място. Размерът на разместването на огромна група хора е безпрецедентен от Втората световна война, но това е и причината, поради която всички страни трябва да се обединят за справяне със ситуацията.“ Въпреки стряскащата статистика, Матайс льо Рут изрази надежда, че хуманизма ще победи страха и завърши с думите: „Не винете бежанците, проблемът е войната.“
Форумът беше разделен в три части, като в всяка една от тях взеха участие популярни български личности, сред които и журналисти, занимавали се с темата за бежанците. На събитието присъстваха и медийни експерти, както и представители на различни институции. Повечето от участниците в дискусията се обединиха около тезата, че негативното отношение към бежанците се създава изкуствено и че по места, както е в Харманли, местните хора нямат лошо отношение към бягащите от войната. Бяха посочени и статистики, според които няма нарастване на престъпността в районите, в които присъствието им е засилено.
Журналистът Георги Милков беше категоричен, че няма никаква връзка между бежаните и тероризма и такава е създадена единствено от медиите. Той обаче зададе един от най-важните въпроси в обсъждането, а именно този за разликата между тях и нас.
„Смятам обаче, че следва да помислим върху нещо друго, през 2001-ва година бях в Афганистан, изкарах там повече от месец. Малко след мен дойдоха момчетата от Българската армия, които останаха и все още са там. През 2003-та година отразявах войната в Ирак. Скоро след това, отново дойдоха български момчета там. Ако ние изпращаме нашите момчета при тях, защо смятаме, че техните момчета не могат да дойдат тук? Каква е разликата? Защо мислим, че имаме право да изпратим там хора, които са възприемани от местните като такива, които идват да им наложат своите виждания за свобода и демокрация, а после се учудваме, че идат тук?“
Беше подчертано, че от тероризма страдат в не по-малка степен и самите държави, в които се воюва.
Репортерът Полина Ботева разказа за разтърсващ случай в практиката си, при който две жени-мюсюлманки насила са били превърнати в сексуални робини на бойци от Ислямска държава.
Беше подчертано и че у нас все още няма ясен регламент, от който да става ясно как следва да се случи интеграцията на бежанците. Процедурата за издаване на документи също е тромава, а сред бягащите от ужаса на войната доскоро се носело като ехо изречението „В България бият много.“. Това са част от причините, които ни превръщат в нежелана и по-скоро транзитна територия за тях. Акт, който според дискутиращите би следвало да ни притеснява, вместо да предизвиква успокоителни въздишки.
Дали и кога обаче нагласите на обществото ще се променят, за да може срещата му с бежанците да бъде полезна и за двете страни, предстои да разберем. Дотогава ще живеем изолирани зад стените на собствените си страхове и в пълна невъзможност да научим и разберем каквото и да било от другият, защото за нас той ще бъде по дефиниция враг.
Добави коментар