Дискусия на тема "Възможно ли е да спрем машината за неравенство?" събра граждани, студенти, активисти, преподаватели, учени и експерти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието беше част от кампанията за промяна на данъчната система в България, която си поставя за цел събирането на подписи в петиция за въвеждане на необлагаем минимум за доходите до размера на минималната работна заплата за всички работещи и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% за стоки от първа необходимост - детски храни, хляб, учебници, книги и лекарства.
В рамките на близо два часа част от организаторите на гражданската инициатива за справедливи данъци и гости на дискусията, подпомогната от Фондация "Фридрих Еберт" и КТ "Подкрепа", обсъждаха въпросите за справедливостта, моралните и икономически аспекти на действащия у нас данъчен модел, мястото на България на данъчната карта на Европа и възможните варианти за промяна на сегашната ситуация. Специален гост на дискусията в Софийския университет беше евродепутатът Костадинка Кунева, която също подкрепи с подписа си петицията за промяна на данъчната система в България. В началото на ноември подписката ще бъде внесена в Народното събрание, а комисията по бюджет и финанси ще трябва да я разгледа и да се произнесе.
Дискусията беше уважена от президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, от бившия председател на Народното събрание и екслидер на БСП Михаил Миков, проф. Ганчо Ганчев, проф. Иван Ангелов, проф. Васил Проданов, доц. Александър Сивилов, доц. Иво Инджов и много други.
"В момента сме в уникалната ситуация, в която "възможното" е изцяло експертен въпрос. Във всяка друга епоха хората първо са решавали въпроса политически, като суверен, а след това са се намесвали експертите - за да съветват дадено решение или как да се изпълни конкретно. В момента не можем да мислим, да седнем в университета и да си поговорим какво е възможно, без преди това експертите да ни зададат рамка", каза Станислав Додов, който е част от организаторите на гражданската инициатива и член на редколегията на списание dВЕРСИЯ.
Председателят на “Солидарна България” и икономически експерт в КТ "Подкрепа" Ваня Григорова заяви, че основната цел на кампанията е да бъде стартиран публичният разговор по темата за данъците, тъй като от години у нас е наложено мнението, без да се подлага на дебат, че данъчната система в България е "перфектна".
"Десет години след генералната данъчна реформа, а защо не и преврат, решихме да започнем дебата", подчерта тя. Григорова показа сравнение между данъчните системи у нас и в Европейския съюз по отношение на двете искания, за които кампанията събира подписи.
Григорова представи графики и подчерта, че България е единствената държава в ЕС, в която не действа никаква форма на необлагаем минимум, а единствените две държава без намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост са България и Дания. Същевременно България е държавата с най-голямо неравенство в ЕС, както и с най-голям процент от хора, които живеят в тежки материални лишения, сочат данните на Евростат.
Относно резултатите от данъчната промяна у нас бяха цитирани и данни относно срива на преките чуждестранни инвестиции в България - друг аргумент на защитниците на данъчната промяна, който според организаторите напълно е бил опроверган във времето.
Ваня Григорова представи и сравнение относно данъчната тежест и начинът, по който тя е изместена от богатите към хората със средни доходи и най-бедните - за най-богатите тя е намаляла с 32% спрямо модела преди данъчния "преврат", като същевременно за средните се е покачила с 463%.
Социологът Чавдар Найденов коментира, че не разбира защо в някои медии двете искания на инициативата се разглеждат като радикализъм, при това ляв. Той цитира части от предизборните програми на десни партии, като припомни, че през 2013-та година в платформата си Реформаторският блок предлага необлагаем минимум. Такъв са предлагали и "Обединените патриоти", които в момента са на власт. На последните избори "Нова република" пък се обявява за намалена ставка от 9% за детски храни, книги и лекарства. ДПС пък са предлагали "да се разгледа възможността за необлагаем минимум и елементи на семейно подоходно облагане", цитира Найденов.
"Много се радвам, че случайно днес се намирам в София и имах възможност да дойда тук, за да подкрепя тази инициатива", обърна се към организаторите и всички гости евродепутатът Костадинка Кунева след официалните лектори. "Радвам се, че виждам обединение на хора, мислещи за обществото, за съгражданите ни, живеещи в огромна бедност, за безработните в България, както и за възможността да заживеем в общество с по-висок стандарт и повече демокрация", добави тя.
Костадинка Кунева посочи, че подобни събития и кампании действително са чудесни, но не трябва да остават само в официалните срещи, а да се развиват и надграждат от всеки един участник ежедневно.
"Живеех в работнически квартал в Атина и много често звънеше звънецът, а когато отворех, млади хора ми предлагаха да обсъдим някои обществени проблеми. Тази активност на младежите в Гърция и на обществото доведе до промяната в управляващата партия, това не е процес, който се е случил изведнъж. Това е процес на промяна на начина на мислене. Силата на ума изгони страха от съзнанието на хората и те осъзнаха, че за нас ще решаваме ние, а няма да оставим за нас да решава някой, който няма идея как живеем, който не мисли и не иска да знае как точно живеем", каза тя и призова всеки присъстващ на дискусията, когато се прибере вкъщи, да вземе по един лист, който да се опита да запълни с подписи, като обиколи своите съседи, разговаря с тях и се опита да даде гласност на инициативата. "Само така ще можем в бъдеще да имаме по-демократично общество", завърши Костадинка Кунева.
В течение на дискусията с гостите в залата думата взе и бившият председател на БСП и на Народното събрание Михаил Миков, който призова организаторите на кампанията да направят всичко възможно, за да излязат от университетите в София и да проведат дебат и разяснителна кампания с хората из страната. Хората масово не познават данъчните системи, не правят разлика между прогресивно и плоско данъчно облагане, не знаят как действа то и какви специфики има, заяви Миков и апелира, че изказванията и идеите трябва да достигат не до експертите, а до онези български граждани, които всеки ден ще могат да се възползват от един лев повече на масата.
„За мен няма никакво значение кой и как ще го направи, важното е да се случи - подарявам цялата слава, стига инициативата да успее", каза от своя страна президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
"В България действа най-опърничавата, най-консервативната, най-нехуманната, най-неевропейска данъчна система", каза проф. Иван Ангелов. Той подчерта, че моделът в България е сбъркан и тежестта пада върху косвените данъци, тоест върху ежедневното потребление на всеки един обикновен човек, за сметка на преките данъци, докато в Европа е точно обратното. Данъците върху доходи и богатство като процент от общите приходи в ЕС са 32%, а в България са 18%, каза той и посочи, че политиците са се погрижили богатите да плащат по-малко.
Проф. Ганчо Ганчев припомни, че в България е действала прогресивна скала и икономиката се е движела добре, но е била отменена в момент, когато е можела да донесе най-много позитиви.
Водещият и координатор на инициативата - журналистът и PR Мирена Филипова, обяви, че на срещата са били поканени представители на всички парламентарно представени политически партии, а някои от тях дори са потвърдили, че ще присъстват, но в крайна сметка не са се появили в залата. "Не бягаме от дебат, дори го търсим и ще продължим да го търсим, но отсъствието им е техен избор", посочи тя.
На въпрос от публиката доколко е възможно тази и подобни инициативи да успеят при настоящото политическо статукво, Чавдар Найденов припомни, че в своя дневник последният император на руската империя Николай Втори е записал "днес - нищо особено" в деня, в който започва февруарския бунт през 1917 година в Русия. "Днешният елит си мисли, че няма нищо, няма никакви проблеми. И така ще си мисли до последния момент", с усмивка каза Найденов.
Добави коментар