„В проектобюджета за 2018 г. за средно образование са разчетени 452 млн. лв. повече, като такъв номинален ръст не е имало повече от 10 г. Общо средствата за висше образование нарастват с 38 млн. лв., а средствата за наука са увеличени със 120 млн. лв.“ – това заяви министърът на финансите Владислав Горанов.
Министър Горанов обясни, че от тези 120 млн. лв. повече за наука, около 5 млн. лв. е увеличението на трансфера за бюджета на БАН, като това дава възможност за около 5 % нарастване на възнагражденията там, ако се възприеме подходът „на калпак“. Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са около 6 млн. лв., Фонд „Научни изследвания“ е 16,5 млн. лв., за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска дейност са отделени 60,8 млн. лв., за членски внос и участие в нетърговски организации има 10 млн. лв., 7 млн. лв. са за плащане на абонамента за поддържане на база данни с научни публикации, 20 млн. лв. са за дейности по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни изследвания, 44,7 млн. лв. са за самата Стратегията за научни изследвания. 405,8 млн. лв. са общо разходите в консолидираната фискална програма за 2018 г. за наука по класификацията по линия на Евростат за публичните разходи. Тези 120 млн. лв. повече разходи в бюджета за 2018 г. не включват допълнителните разходи в размер на над 350 млн. лв., които са по оперативната програма за наука и ще бъдат инвестирани за научна инфраструктура.
„Протестът на научната общност намира аргументи в това, че подходът на правителството за увеличение на разходите за наука не следва институционалната структура на научните звена“ – допълни още Владислав Горанов. Той коментира, че ръстът на разходите за наука в бюджета за 2018 г. е значителен, но не е предрешено при кого ще попадне. Според финансовия министър „неразбирането между подхода на правителството и очаквания на учените се свежда до виждането, че разходите за наука трябва да бъдат разпределени между отделните научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на отделни проекти, като максимално се отчита връзката между отделните научни изследвания и потребностите на икономиката и на държавата като цяло“. Докато разбирането на научната общност е този ресурс да се разпредели предварително по отделните бюджети, но според правителството така ще се намали конкурентното начало между различните институти, ще се накърни връзката между качеството на научния продукт и потребностите на държавата, т.е. задачите, които МОН и правителството могат да поставят пред научната общност за решаване. Министър Горанов уточни, че сегашният подход на правителството ще даде възможност добрите институти да постигнат по-добри резултати. Той още веднъж изрази становище, че е неприемливо да се говори за заплати в научните звена, тъй като базовият стандарт за функциониране е осигурен, оттам нататък тези учени, които покриват определени научни достижения, ще имат достъп до един значителен ресурс за наука. Финансовият министър каза, че „учените от БАН произвеждат около 50 % от научния продукт и ако допуснем, че те успеят да завоюват половината от ръста на предвидените допълнителни разходи за наука, то бюджетът им може да се увеличи с десетки милиони лева“.
Вицепремиерът Томислав Дончев потвърди убедеността на правителството, че подходът за финансирането на науката трябва да е през целите и през постигнатите резултати. Той каза, че тази реформа не е толкова лесна, но правителството следва най-добрите практиките. „Амбициите на държавата са, когато стартират нови проекти, били те в сферата на инфраструктурата или в сферата на превъоръжаването на армията, научните институти на БАН, които имат експертиза в тези области, да бъдат въвлечени в тях“ – допълни Томислав Дончев.
Добави коментар