Остават по-малко от два месеца до първото председателство на България на Съвета на Европейския съюз. Над 55% от българските граждани споделят мнението, че страната ни е готова1 да „смени“ Естония, която в момента председателства. Има някои писани и неписани условия, които определят успеха на една страна, но първо следва да познаваме спецификата на задачата. Налице са няколко мита, които присъстват в общественото пространство, и затрудняват разбирането на целия процес, а оттам и (не)готовността ни.
МИТ 1: „България ще председателства ЕС“.
РЕАЛНОСТ: Страната ни ще председателства една-единствена институция на Европейския съюз – Съвета на ЕС. Ротационното председателство, накратко председателството, е възможност, чрез която страните задават дневния ред на сесиите на тази институция, в чийто състав влизат представители на държавите на ниво министри.
МИТ 2: „Какво ще направи председателството за мен?“ е логичният въпрос на повечето граждани.
РЕАЛНОСТ: Краткият отговор е, че персонално то няма да облагодетелства никого в лично качество. Председателството не решава вътрешнополитически проблеми като наболелите такива за размера на пенсиите, престъпността в малките населени места и други. Ползите, които могат да произтекат за гражданите, са свързани със заложените приоритети на всяко председателство, т.е. целта е да бъдат постигнати повече и по-качествени решения по различните политики.
МИТ 3: „Ще впечатляваме чужденците с кирилицата, българската история...“.
РЕАЛНОСТ: Може би, но добрият имидж в случая не се базира на това (или поне не основно на това). Той е резултат от подготвеността на експертите, способностите ни да преговаряме и модерираме дискусията и накрая, но не и по важност, степента на логистичната обезспеченост. Следователно, добрият имидж генерира доверие, което е задължителна предпоставка за повече чуждестранни инвестиции в страната.
МИТ 4: „Ние сме много малка държава, няма как да се справим с такава задача“.
РЕАЛНОСТ: В сравнителен план за европейските мащаби това не е така. Друг е въпросът какъв е капацитетът, който успяваме да задействаме и доколко политическото лидерство, ангажирано с въпроса, има необходимата квалификация. Формално погледнато няма неуспешни председателства, всяко едно е в по-голяма или по-малка степен успешно, така че този път „провалът не ни е в кърпа вързан“.
Ако има печеливша формула, то тя е добър баланс между подготовка, изпълнение на приоритетите и информираност на гражданите. Наблюдавайки българския случай, можем да си изградим следните впечатления: подготовката, такава каквато присъства в общественото говорене, се свежда до разходване на средства за инфраструктурни проекти, неприпознаване на смисъла на председателството и заложените приоритети. Разбира се, следващата половин година е достатъчно време тези тенденции да се затвърдят или променят. В крайна сметка, (не)успехът не е плод на извънземни сили или конспирации, а е резултат от обществения консенсус и на дейността на неговите изразители.
1 По данни от изследването „България на прага на Председателството на ЕС“, проведено за Институт по политика от Института за изучаване на населението и човека-БАН.
Добави коментар