"Пясъчната книга" съдържа тринайсет истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога“. Фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. А сънищата, които я населяват, продължават „да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите“, след като затворят последната страница. Историите на Борхес балансират на границата между изящните философски размишления и стремежа към „епичност“ на събитията, между хладния, почти математически изчислен алгоритъм на реалността и богатата, изключително нюансирана емоционалност на един истински поет.
Хорхе Луис Борхес е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите творци на XX век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите сборници с разкази и есета ловко съчетават поезия и философия, въвеждат читателя в неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари, преобръщат всички представи за възможностите на прозата. През 1961 г. Хорхе Борхес печели голямата европейска награда Prix Formentor (споделена със Самюел Бекет) и този успех катализира известността му не само в родната му Аржентина, но и в цяла Европа и САЩ. Публикуван през 1975 г., сборникът „Пясъчната книга” е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив, същевременно неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства.
Добави коментар