Споделената вина за публичното отсъствие на царственото животно, в продължение на десетилетия, е между САЩ и НРБ.
Лъвът е поставен през 1934 г. между три мемориални стени, на които са изписани имената на загинали във войните български войници от Първи и Шести пехотни полкове на Н.В. Двата полка - Първи софийски и Шести търновски през Балканските войни образуват Първа софийска дивизия. Те са популярни сред народа с името Желязната дивизия.
През Втората световна война американска бомба засяга сериозно една от трите стени, друга е наранена, а по-късно, при строителството на НДК, другарите решават, че статуята на лъва пречи и я изпращат на съхранение във Военно-историческия музей. Дали така не са се надявали паметта за „железните” шопи от Желязната дивизия да избледнее? Това е тема и обект за изследване на тълкуватели и гадатели? Факт е, че войнишкият паметник, с изписаните конкретни имена на загиналите в София, е бил сред най-скъпите и най-тачените сред българите.
Днес, лъвът е върнат на мястото на бившите казарми на дивизията и предстои възстановяването на стените с имената на загиналите. Скулптурата е оригиналната отливка. Авторът е Михаил Михайлов.
Животното е със скромни размери, но с величаво излъчване. Могилата и новия, прекрасен постамент остро контрастират със спомена на издигащия се доскоро на мястото бетонен монумент с неприличен прякор. Лапата на царственото животно придържа щит, върху който е видна картата на Санстефанска България. И дано мечтаните граници не породят "политкоректни", към днешна дата, дебати и протести на съседи.
Михайлов е известен и с друг прекрасен лъв в София - този пред Министерството на вътрешните работи. Плочите с имената на загиналите във войните са съхранени и е редно да бъдат поставени на три, подобни на оригиналните, стени. Навремето, за тази цел са използвани калканите на съществуващите на това място казарми. Откриването на мемориала тогава е било голямо събитие. Разбира се, лично цар Борис III Обединител е начело на церемонията. През годините, изписаните с имена плочи, на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световни войни, са привличали техни близки, които не са знаели къде са гробовете им и паметникът винаги е бил обсипан с цветя.
Съживената памет в наши дни бе отбелязана с тържествена церемония с участието на гвардейска рота, БПЦ, столичния кмет и представители на патриотични организации. Патриотичната реч на военния министър Каракачанов предизвика сълзи в очите на публиката.
Моралният акт на Столична община да възстанови войнишкия паметник (Мемориал на загиналите от Първи и Шести пехотни софийски полкове) среща подкрепата на обществото, буди патриотизъм и, според мен, носи рядко срещана естетична наслада и удовлетворение.
Добави коментар