Дворецът "Белведере", който датира от 1484 г. и притежава ценно изкуство на Ватиканските музеи, понастоящем бе пребоядисан с мляко.
Това е една древна рецепта, която се е доказала като по-трайна от съвременните синтетични бои: "Ние не сме носталгични за миналото", каза главният архитект на Ватикана Витале Занчетин.
В съответствие с акцента на папа Франсис върху екологията, млякото идва от кравите на папата, отгледани в папската лятна резиденция на Кастел Гандолфо, малко извън Рим.
Смесва се с гасена вар и естествени пигменти, в този случай оригиналният кремав цвят, използван през 1500-те и ръчно потупани по стените с вековна техника.
Барбара Ятта, директорът на ватиканските музеи, казва, че енцикликата на папа Франсис за околната среда е техният пътеводител за реставрационни работи:
"Наистина се опитахме да приложим тези неинвазивни методи", каза Ята, "Неинвазивни за околната среда и за хората."
Ватикана е в челните редици на изследването за използването на етерични масла за почистване и защита на 570 статуи и други мраморни произведения на изкуството в своите градини.
Красотата от 22 хектара на градините на Ватикана се противопоставя на риска, който неговите растения, дървета и почва представляват за древните скулптури, поставени сред тях.
Гъбите и бактериите от растенията и почвата бавно разрушават мраморните работи, които вече са изложени на потенциално увреждащи природни елементи.
За да намери екологично решение на проблема, Ватикана проведе няколко години изследвания, които споделиха по време на международната конференция през октомври 2017 г.
Резултатите показват, че есенциите от риган и мащерка са ефективни при предотвратяването на биологичното влошаване на мрамора, без да се влошават произведения на изкуството или здравето на тези, които работят с него. Маслата се добиват от сертифицирани биологични култури в Сицилия.
Работата с екологосъобразни продукти е също толкова важна за здравето на своите служители, колкото и за тяхното изкуство.
Един постоянен персонал от 100 души във Ватиканските музеи непрекъснато почиства и ремонтира старинни изкуства и сгради за 6-те милиона туристи, които ги посещават всяка година.
Цената на човешкия труд е скъпа, но Ватикана предпочита да наема хора, а не машини, според Занчетин.
Възстановяването на произведения на изкуството и архитектура изисква подробни технически умения и дългогодишен опит, който досега не може да бъде дублиран с компютър: "Това е много ръчна работа, насочена към работа с хора, а не машини", каза Занчетин.
"По-добре е да се плаща на хора, отколкото на машини", добави той.
В един свят, където компютърът може да направи всичко, във Ватикана все още се броят ръцете на занаятчиите и приноса на майчината природа.
Добави коментар