“Лакме” на Лео Делиб e eдна приказка за любовта, видение от света на екзотиката, разказано от “нежния русокос великан” Делиб, известен и с балета си “Копелия”.
На 22 февруари, от 19:00 ч. в „Лакме“ ще гостува именитото сопрано Диана Василева. Диригентът е Франческо Роза.
Участват още Бисер Георгиев, Диана Василева /Лакме/, Диана Генова, Мирослав Андреев, Даниел Острецов, Атанас Младенов, Елена Стоянова, Силвана Пръвчева, Румяна Петрова, Слави Манов, Ваньо Димитров, Кирил Стоянов.
Делиб създава “Лакме”, бисер на френската опера, в края на ХIХ век. Операта е родена във време на разцвета на екзотиката, пленила въображението на творците от различните изкуства с магичното обаяние на далечния ориент.
“Лакме” се играе на малко сцени по света. Тя е голямо предизвикателство не само като изискване на стила, но и на певци, особено за теноровата партия. Даже и такива театри като Виенската щатсопера трудно си позволяват това заглавие. „Лакме“ е израз и на стратегията на режисьора Пламен Карталов за преоткриване на малко познати у нас оперни шедьоври.
Предизвикателство е и френският език. Този проблем се разрешава с интензивната работа на Снежина Русинова с певци и хор.
В спектакъла “Лакме” оживя изяществото на лирико-драматичната творба, оживя театърът на словото, което прави близко изживяването и за съвременника. Режисьорският прочит залага на вечната тема – силата на любовта и саможертвата. Карталов търси дълбочината на сюжета, на музиката и психологията, заложена от композитора. Запазва онази мекота и гъвкавост, която пленява с красотата и сантимента.
Действието се случва в Индия, над която тегне английският колониален гнет. Индусите се молят на Брама за свобода, напътствани в борбата си от Върховния жрец Нилаканта. Дъщеря му Лакме обаче се влюбва в английския офицер Джералд. Ранен от баща й, Лакме го укрива и обсипва с ласките на любовта. Иска чрез чудотворна вода да свърже съдбите им завинаги. Войнишкият дълг обаче зове Джералд и той си тръгва. Лакме изгубва смисъла на живота си и се самоубива.
Пестеливата сценография създава съвременно усещане за тази екзотична приказка. Пространствата умело и без да се натрапват се оформят: храма за молитви, шумния пазар и интимността на изживяването на любовните сцени. Красивите костюми и характерните за френската опера балетни сцени (майсторски осъществени от Мая Шопова) подсилват приказния, екзотичен характер.
Режисьорският почерк на Карталов е отчетлив. Почеркът му се характеризира с пластично извайване на образите – музикално и сценично, детайлна разработка на ансамбловите сцени и превръщане хора в главно действащо лице. Или умението му да моделира максимално един пълноценен ансамблов театър.
Добави коментар