Новият дългосрочен проект на Националната галерия - „Българските художници днес", изследващ художествените явления и процеси в страната от края на 80–те години на ХХ век до настоящия момент, стартира с две изложби. Ще бъдат представени Стоян Цанев, на 27 март, и Димо Колибаров, на 29 март. Творбите им могат да бъдат видяни до 29 април.
Проектът на Националната галерия е замислен като поредица от събития, свързани с представянето на художници от различни поколения, значими за историята на съвременното българско изкуство. Проектът е планиран в рамките на петгодишен период.
Зрителите ще имат възможност да видят над 40 картини на един от творците, оставили най-ярка диря в съвременното българско изкуство - Стоян Цанев. Представената селекция указва опорните точки в развитието на визуално-пластичния език на Стоян Цанев в периода 2014 – 2018 г. Голяма част от творбите се представят за първи път пред публика.
В лаконичните си автокоментари художникът споделя: „В моите работи... всичко тръгва от размислите ми за времето, пространството, началото, раждането на големите неща... облякъл съм тези размисли в мой пластичен език. Не давам отговор за нещата, които ме вълнуват. Ако човек има моята чувствителност, неизбежно ще ме разбере.”
В изложбата, посветена на Димо Колибаров, са представени 107 произведения в техниките офорт, акватинта и литография, създадени през последните 20 години. В основните графични цикли: „Дневниците на Константин”, „Земно привличане”, „Завръщане към природата”, „Дневниците на Икар” и „Дневниците на едно дете“ централно място заемат темите за човешките съмнения и стремежи, страхът от преходността, стремежът на човека да превърне мига във вечност.
Митичните герои от „Дневниците на Икар” прерастват в героите от ежедневието в „Дневниците на Константин” и „Дневниците на едно дете”.
Димо Колибаров сред авторите, които формират облика на съвременната българска графика от 90-те до днес и я представят на международните форуми. Той е част от едно силно поколение графици, което променя пластичния език и преформулира възприемането на графиката в контекста на българското изкуство от края на ХХ и началото на XXI век, наред с художници като Кольо Карамфилов, Онник Каранфилян, Стефан Божков и др.
Добави коментар