Как се модифицира властта и как променя своите поданици, как и най-добрите намерения се превръщат в своята противоположност, а доскорошните романтици стават най-перфидни диктатори – това са част от темите, които вълнуват режисьора Диана Добрева в нейния дългоочакван спектакъл по пиесата на Албер Камю „Калигула“, който ще гостува в Пловдив на 10 септември, от 21 часа на сцената на Античния театър, в превод на Александър Секулов и Диана Добрева.
В образа на „лудия“ император Деян Донков прави поредната си неистова роля! Той е и объркан в човешкото си нещастие мъж, и звяр, готов да пълзи на четири крака и да ръмжи като разярен лъв в гаврата с всичко – любов, секс, поданици, държавническа отговорност, милост... Актьорът вгражда душата си в своя „пърформанс“ и сякаш на моменти изнемогва не само от акробатиката по първите редове, откъдето неговият Калигула като зрител се любува на естетизираното насилие над поданиците на империята. И властта като машина, и човешкото същество, което я управлява, когато са лишени от любов, се развращават, за тях няма нищо свято. Калигула на Камю не се страхува да умре – може би затова е безпощаден и към останалите.
С участието на: Албена Ставрева, Александра Василева, Александър Евгениев, Ахмед Юмер, Биляна Петринска, Вяра Табакова, Деян Ангелов, Деян Донков, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Жорета Николова, Зафир Раджаб, Ирина Митева, Йордан Биков, Йосиф Шамли, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Славена Зайкова, Стефан Къшев, Цветан Пейчев.
“Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава. Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт. И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагона за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният историческият миг прави особено валидно разбирането на Камю, че живота на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота. Смъртта не решава нищо и живота продължава в ненарушима тишина и празнота.”, споделя Диана Добрева.
“Интересно ми е къде се корени цялото това нещо, как той се среща със злото. Всеки един диктатор има склонността да се самообожествява, той до последно не вярва, че прави зло, а тъкмо обратното.”, заяви Деян Донков.
Добави коментар