За нас, разкрепостените в облеклото и нравите, светски мъже и жени, опакованите в плат тела и лица на мюсюлманките изглеждат като символ на подтисничеството. Често дебатът, свързан със закритите лица, предполага, че свалянето на бурките е морален дълг на съвременната цивилизация. Повърхностният ни поглед определя мюсюлманските семейства, общества и държави като еднакви, но примерът с контраста между Саудитска Арабия и Турция подсказва колко далеч сме от истината.
Далеч сме и от информацията за съпротивата на жените. Кой да предположи, че в една от най-религиозните държави на планетата - Саудитска Арабия, анонимни феминистки активно и организирано използват възможностите на интернет за яростна агитация. Борбата им за повече права и свободи е срещу законите на държавата, а не срещу религията. Феминистките стартират своя FM станция, а в социалните мрежи кампанията Woman2Drive отбеляза победа и жените вече имат право да шофират. Разбира се, стига се и до арести, но знаем приказката за свободата и жертвите.
Надеждите за по-добро бъдеще в тази държава са фокусирани в личността на управляващия принц Мохамед бин Салман и неговата "Визия 2030" за модернизиране на саудитското общество. Като оригинален знак за напредък бе даването на гражданство на робот с женското име - София. Подигравките не закъсняха: защо роботът-жена не спазва строгите закони? Създанието е голо, с открито лице и очевидно се ползва с повече права и привилегии от естествено родените жени.
Очакваната силна съпротива от консервативните кръгове срещу реформите е факт, но среща силно противодействие. Признак за това е, че за пръв път прокурор обжалва смъртно наказание за жена. Провинението и е, че активистката документирала демонстрации свързани с правата на жените.
Според докторът по международни отношения Айла Гюл, с дългогодишна научна кариера във Великобритания, авторка на статии и книги, светска Турция, някога считана за най-прогресивна по отношение правата на мюсолманските жени, днес стремително крачи назад. За разлика от процесите в Саудитска Арабия, при южната ни съседка се отбелязва мащабно отстъпление от светската държава завещана от Ататюрк. Като особено неприятен епизод, г-жа Гюл откроява приетия през миналата година закон, който позволява на одобрени от правителството мюфтии да извършват бракосъчетания. Тази доскоро забранена практика се е основавала на липсата на правна защита, каквато осигурява гражданския брак. Така днес всяко турско момиче в пубертета има възможността да стане съпруга. А според оценките от доклади на ООН детските булки са най-уязвимите хора. Техните основни човешки права и възможност за образование се губят завинаги. В световен мащаб подобни бракове намаляват, а в Турция се увеличават. 40 процента, посочва г-жа Гюл, от турските жени склюват брак преди да навършат 18 години.
Подобни примери сочат, че не исляма или друга религия, а патриархалните отношения и политическият дневен ред дехуманизират жената. Пътят напред изисква по-скоро всеобщо признание на равенството между половете, независимо от етносите, религиите или културите.
Добави коментар