НА ОПАШКАТА: Да чакаш за общежитие

09:36, 26 сеп 18 25 3618 Шрифт:
Християна Димитрова Автор: Християна Димитрова

В поредица от материали ТОПНОВИНИ ще разкаже за това как в България чакането и опашките продължават да властват в ежедневието на хиляди граждани. Често това се случва заради административни неуредици, липса на елементарна за 21 век автоматизация - било то заради техника или заради по-добра система на управление.

Разказваме тези истории, защото вярваме, че чакането на опашка не просто изнервя, а намалява продуктивността, пречи на бизнеса и обществото като цяло. Докато сме Царството на опашките, ще бъдем “на опашката” в редица класации, измерващи развитието и благосъстоянието ни.

Ще очакваме и Вашите истории - на [email protected] или като коментари в официалната ни фейсбук страница.

 

Изнервени студенти, мрънкащи касиерки, смачкани фасове и чаши от кафе. Тропащи крака, километрични опашки, чакане с часове… Такава е гледката пред касите на Софийския университет за настанителната кампания за студентско общежитие.

Повече от седмица хаос и дезорганизация вилнеят пред 42 блок в Студентки град, където студенти чакат да платят наемите си за общежитието, в което са настанени. Ред липсва и пред стаята на домакинката в блока, където трябва да оставиш поредния чувал с документи. Така е всяка година.

Тук печат, там подпис, една декларация, втори формуляр и накрая - скъсани нерви. Бюрокрация и административна бумащина.

В 21 век е безумно да няма електронна система, която да улеснява студентите и да пести време. Празни приказки и обещания, но резултат никакъв.

Има само един определен ден, в който студентите от дадения факултет могат да платят.  Опашките се точат от шест сутринта, касите отварят малко след осем. Пази се ред, който така или иначе бива нарушен. Всеки гледа накриво другия. Да не го пререди. И никой не осъзнава, че някъде другаде е скъсана нишката.

Очевидно тази ‘‘система живее‘‘ в 19 век, когато технологиите не са били развити и до такава степен модернизирани.

Цената да живееш в общежитие е равна на целодневно чакане и незнание кога ще дойде твоят ред за настаняване. Равна е на оплакване от служителите, че отново не могат да си вземат 10-минутната почивка, когато навън десетки младежи чакат с часове.

Кой ще поеме отговорност за случващото се? Ще има ли наказани? А решение на проблема? Не се знае.

Последен въпрос: Докога?

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Още по темата

Реклама