Над всички познати паметници, свързани с изпаднали в нищета хора, се извисява каменната скулптора на Свети Иво в Прага - патрон на бедни и просяци. Роден в Кермартин, имение близо до Бретан, на 17 октомври 1253 г., Иво се насочва към религията и отказва да яде месо и да пие вино. Посвещава живота си на бедните, става свещеник, а по-късно и църковен съдия. Неговите присъди в защита на вдовици, сираци и безимотни хора прославят името му още приживе. Канонизиран е през 1347 г. от Клемен VІ, по предложение на херцога на Бургундия. По повод 700-та годишнина от рождението на Св. Иво, папа Йоан Павел II споделя: "Стойностите, зададени от Св. Иво, запазват удивителна актуалност. Неговата загриженост за насърчаване на безпристрастното правосъдие и защитаване правата на най-бедните хора подканва днес строителите на Европа да положат всички усилия, за да гарантират, че правата на всички, особено на най-слабите, ще бъдат признати и защитавани ". По-скромни, излети в бронз, скулптори на просещи анонимни хора могат да се видят в Челябинск, Русия, и в съседно Скопие.
Да видим какво се случва на българска почва. Поставените пари в дланта на бронзовата фигура на Пандира (виден зевзек и колоритен жител на Бургас) е объркване. Ръката е извита удобно, но не е протегната за просия. Иначе не е известен нито един паметник или публично поставена скулптора на просяк у нас. Тази липса едва ли е повод да наведем глави, но Сдружение Азбукари (НПО) е подела инициатива в посока издигане на монумент на просяк. Щял да бъде създаден "паметник на Доброто" с главно "Д". Целта е скулптората да увековечи познатата на софиянци, просеща от десетилетия, личност на Дядо Добри. Май и тук "дядо" трябва да е с главна буква. Човекът ни напусна в началото на годината, навършил завидните 103 години.
Роден през 1914 г., Добре Димитров Добрев оглушава от паднал наблизо снаряд, жени се през 1940 г. и има четири деца. Надживява две. През 2000-та година дарява всичките си имоти на БПЦ. През последните десетилетия живее скромно, проси, а събраните пари дарява отново на БПЦ. Казва, че мисията му е да подпомага реставрацията и поддръжката на църковни храмове. Дарените средства са десетки хиляди лева. През 2009 г. дарява 35 700 лв на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Това е най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма. Светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк… са определенията, които му дават мнозина. Софиянци го помнят с добродушното му лице, белобрад, с мустаци и дълга коса. Носеше класическите за българския селянин шаечни дрехи, нахлупен калпак и обут с цървули, които днес, а и вчера, можеха да се видят само в етнографски музеи и живопис, пресъздаваща живота на село преди повече от век. Трогателно целуваше ръцете на деца, които пускаха банкноти и монети в пластмасовата му чаша. Негови почитатели бяха стотици хиляди, които и днес посещават страницата му в "Фейсбук". Издадена бе книга за него, предстои създаването на документален филм. Кремиковската св. обител започна да събира истории и спомени за Дядо Добри. Изглежда фактът, че е тъжно да видиш човешко същество да проси, не прави впечатление на мнозина. Не прави впечатление и друго - какво пише в Наказателния кодекс: "Който системно се занимава с просия, се наказва със задължително заселване за срок до две години."
И така, Сдружение Азбукари, автори на множество инициативи и проекти от сорта на "Грозде за смет" и детски площадки, са решили да отворят дарителска сметка и подемат инициатива за издигане на монумент. Ето го определението на инициативата "общонародна кауза – изграждане на „Монумент Дядо Добри – първият Паметник на Доброто в България". Избраното място също не блести със скромността си - площадът пред храм "Ал. Невски", а автори щели да бъдат децата? От вси страни вероятно? Така инициативата се въздига и бъдещето и, според обществениците от Азбукари, ще е не само общонационално, но и глобално. Призивът ще обиколи света, навсякъде, където има поне един българин, продължават организаторите. Зад каузата, заявяват те, застават посолства, консулства, български общности и организации и отделни сънародници от всички континенти. Значимостта на този ярък будител Дядо Добри, предпочел да остане в сянка и далече от публичността, тепърва ще бъде дооценявана, категорични са инициаторите. А монументът ще поддържа жив интереса към личността му през вековете?
Ако приемем, че това е монумент на дарителството, то на две крачки са внушителните бронзови скулптори на Евлоги и Христо Георгиеви. Ако ще е на скромността, то монумент и скромност са оксиморон. Ето какво пише в целите на сдружението: "Същността на работата ни е да развиваме социалната интеграция, да насърчаваме и подкрепяме талантливите деца и да ги вдъхновяваме да не изоставят мечтите си. Отправяме правилни послания.". Тук няма как веждите да не се повдигнат въпросително! Какво е посланието? Просете и дарявайте? Лягайте си на пода, а не в кревата, както твърдят свидетели за навиците на Дядо Добри. Талантите се зачертават, а мечтите стават мрачни, сиви и лишени от развитие.
Сдружението вече откри банкова сметка!
Добави коментар