Измама, забавление или истина са конспиративните теории?

Американците никога не са кацали на Луната, а белите следи от самолетите са кемтрейлс. Промените в климата са измама!

Кой вярва в тези неща? Изненадващо за притежаващите здрав разум е да открият, че днес има президенти, които предпочитат вярата пред знанието. Нашият (Румен Радев) щеше да проверява за кемтрейлс, а този на САЩ (Доналд Тръмп) - за измамите свързани с климатичните промени. Истината е, че на Луната са стъпили точно дванадесет граждани на САЩ , белите следи в небето са пара от водни частици, а промените в климата са очевидни. Конспирационните теории обаче се вихрят около пейките пред блокове, в кафенетата, в интернет пространството и дори държавните институции.

Най-новото на пазара за любителите на разтърсващи съзнанието теории е конспирацията Qanon. Това е историята за лютата битка, която президентът на САЩ Доналд Тръмп води с "Дълбоката държава". Теорията твърди, че анонимен източник Q, разказва на света за тайна и продължителна схватка, която се води от Тръмп и специалният съветник Робърт Мюлер срещу педофилен обръч, кръг или пръстен, изпълнен с известни личности и политически елити, които прикрито ръководят правителствата на Съединените щати  от десетилетия. В интернет Q публикува близо 1800 съобщения, поддържащи странна теория, която включва редица анти-Тръмп филмови звезди, политици и дори компании, като мексиканския циментов гигант "Cemex". Политическата ефикасност на теорията е очевидна. Въоръжените с нея могат да оправдават всякакви спънки в мандата на Тръмп. Така, сред крайните му привърженици се засилва идеята, че той е героичната фигура, която ще спаси Америка. Както потвържват и амбициозните му думи: "Ще я направя велика отново!".

Един млад доцент по психология, Джошуа Харт, се наема да търси обяснение защо някои хора се забавляват, измисляйки конспиративни теории, други сериозно им вярват, а трети напълно ги отхвърлят. Предлага пример с нечовешки обекти,  триъгълни форми, които се движат по екрана на компютъра.... Е, за първите, измислящите, придават на триъгълниците умисъл, способност да имат мисли и цели, вторите, повярвалите, прегръщат идеята, че историята е истина, а третите им се смеят, но не могат да ги разубедят. Твърде често вниманието на податливите се концентрира върху теориии, които потвърждават политическите им възгледи. Кой ни ръси с кемтрейлс?... Лошите американци, кой друг!, е убедителният отговор. Вероятно, отвъд океана репликата на подобен въпрос би била - лошите руснаци. Непоклатима е вярата на някои, че световната политика се контролира от тайни групи или скрито, пръснато по цялата планета, общество. Новият световен ред е в ход и цели единно управление на хората от които се сетите: масони, клуб „Билдерберг“, Комитет 300, Ротшилд, Рокфелер.... Юдео-масонският заговор вече не е така актуален, както преди години, но се вярва, че учени нарочно и систематично мамят обществеността. Фармацевтичните компании крият лекарства, за да продават други, по-малко ефективни, но все по-скъпи. Елвис продължава да е жив и т.н.
Джошуа Харт стига до извод, че вярващият в конспиративната теория е шизотип, който не се доверява на видимото, идеологически е ексцентричен и е склонен към необичайно възприятие. В нашия фолклор е подходящо определението "търсещ под вола, теле". Шизотипът на Харт заимства името си от болестта шизофрения, но за посочените не се предполага клинична диагноза.

На някои може да се стори, че възприемчивостта към глупости е задължителна при религиозните хора, но религиите, за разлика от конспиративните теории, са фундаментално оптимистични и възвисяващи.  Психолозите твърдят, че хората са склонни да приемат такива вярвания, защото изпълняват емоционални цели, като и нуждата да се чувстват добре за себе си и за света. Конспиративните теории не изглеждат като подходящи за подобни задачи.

Множат се научните изследвания, свързани с предразположението на хората да вярват на конспиративните теории. Потвърждава се идеята, че ако сте човек, който вижда света като хаос и зло, ще търсите утеха в представата, че има някой, някои или нещо, върху които да стоварите обвинението си. Ако "нещото се случва", тогава има какво да се направи. Тогава дори най-мрачните и най-странни теории за конспирацията предлагат някаква надежда.  Така изследването на човешките нагласи напредва в разбирането защо някои хора са по-привлечени от конспиративни теории, отколкото от други. Важно е да се отбележи, че не се казва нищо за това дали теориите за конспирацията са верни. Тук, възможността е само една - знанието във всички случаи побеждава вярата. Трябва да се признае, че съществуват ситуации, когато задкулисните теории се оказват верни... Тогава конспиративно мислещите тържествуват, а другите се чувстват измамени. Но дали първите не са измамени през цялото останало време?