Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. Завършил е Втора английска гимназия. Висшето си образование получава в УНСС със специалност "Международни отношения". Магистър е по европейска интеграция. Асистент е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Член е на Изпълнителното бюро на НС на БСП, председател на Градския съвет на БСП в София и на общинските съветници от групата на БСП "Лява България" в Столичния общински съвет. Заместник-председател е на Комисиите по транспорт и туризъм и по образование, култура, наука и културно многообразие.
Наскоро направихте запитване към кмета на София Йорданка Фандъкова колко са базите за ученически отдих, собственост на Столична община. Какво ви отговори тя?
Да, получих отговор. Към този момент Столична община все още притежава около 20 бази за ученически отдих, които са останали от времето на социализма. Част от тях са разрушени, други са отдадени под наем за дълъг срок и не се знае как се използват и поддържат, за трети се водят съдебни процедури, а най-апетитните са били разпродадени.
Колкото до отговора на кмета Фандъкова, той е съвсем формален. Явно няма политическа визия какво да се прави с тези имоти, а вероятно няма и желание изобщо да се мисли в тази посока. Очевидно е, че за сегашните управляващи в Столична община е най-лесно тези имоти да бъдат продадени, за да се освободят от тях, а парите да бъдат усвоени за скъпоструващи и често некачествени ремонти.
От кого се стопанисват тези бази?
Базите са апортирани в столичното дружество "Галатея", което пък беше прехвърлено към "Софийски имоти". Предметът на дейност на това дружество беше да стопанисва, управлява и изгражда движими и недвижими имоти и съоръжения за почивка и развлечение за младжки отдих и туризъм. Нищо от този предмет на дейност не беше изпълнено. "Галатея" беше едно от губещите дружества на общината. То очевидно не успя да се справи със своите задачи. Вината за това е на управляващите, които не проявиха интерес и не упражниха контрол върху дейността на "Галатея", в следствие на което общината се лиши от базите си за детски и ученически отдих. Тяхна отговорност е да развиват общинската икономика, от която да печели общината и приходите да се използват за различни цели.
Какво е състоянието на базите?
Те са ужасно амортизирани и в лошо състояние. На практика те са неизползваеми.
А защо е допуснато да са в окаяно състояние?
Защото няма инвестиции, няма интерес за съхранението и стопанисването им, а няма и желание за това. По-скоро те сега стоят само като апортна вноска в "Софийски имоти", с което се повишава капиталът на дружеството и може да се използва за чисто инвестиционни цели. Това е единственият смисъл.
Една не малка част от лагерите на България, които са на територията на цялата страна, бяха продадени в началото на демокрацията. Други останаха в рамките на общините, какъвто е случаят с имотите на Столична община. Тя е тази, която дава насоките на своите търговски дружества като собственик. Когато собственикът нехае за собствеността си и за това как работи едно негово дружество, е нормално да се получи този резултат - безстопанственост и разруха на общински обекти.
Има ли средства и предвижда ли се ремонт на тези бази?
Независимо от гръмките фрази и усмивкте пред телевизионните камери, Столична община обикновено никога няма средства за социални придобивки на гражданите. Обикновено се избира лесният път - да се продават активи, а парите да се влагат в скъпоструващи ремонти със съмнително качество, предимно в централната част на града. Имитира се активност и загриженост, имитира се работа с цел да се подготви почвата за пропаганда преди местните избори. А дали има нужда от подобни ремонти или не, е тема на друг разговор, който предстои с новия бюджет. Ние, общинските съветници от БСП, сме готови за този разговор.
Как тогава тези бази може да бъдат ремонтирани, според вас?
Има начини, стига да има желание и отговорно поведение на управляващите. Общината може да ангажира частен инвеститор. Може да се направи смесено дружество, в което инвеститорът да участва с финансови средства, а общината - със сграда или терен и така да се направи нещо полезно от занемарен с години имот. Ако има воля, ще се намери и инвеститор.
Проблемът не е колко пари ще се вложат, а какви ще са социалните ефекти, какъв ще е подходящият бизнес-план. Както община Виена, заедно с бизнеса, използва активите си, развива ги и печели от тях, така мисля, че е дошло времето и Столична община да обърне тренда. През 30-годишното дясно управление Столична община не престана да продава активите си. Избрани хора се обогатяваха, а за гражданите оставаше горчивият вкус на поредното разочарование. Никоя друга държава не си разпродаде имуществото така вандалски, както това се случи у нас. Базите за ученически отдих са само един пример за тази порочна практика. Ако не всички, то част от тях може да бъдат използвани по предназначение и да носят приходи. Общината може да бъде инвеститор и да използва за социални, образователни и здравни нужди такива обекти. Ако има политическа воля, заедно с министерствата на образованието и на регионалното развитие и благоустройството, тези центрове може да станат печеливши. В тях ще има постоянен приток на хора, които срещу символични такси, по-евтини от онези, които родителите плащат на туроператорите, за да водят децата им на един или друг спа хотел. Ще има и съответната полза за здравето и образованието на децата и учениците.
Кои от базите имат най-голяма възможност да бъдат ремонтирани и да приемат ученици?
Може да бъде морска база. Такива има в Созопол, Обзор, Китен, Балчик и Бяла. Емблематичната база в Бързия вече е продадена. Имаме и в планински райони. При една реконструкция и добри вложения, те може да станат напълно използваеми според стандартите.
Каква всъщност е идеята ви за тези бази?
Това, което предлагаме, е да се ремонтират два или три такива обекта в страната. И заедно с училищата в столицата да се използват за определени образователни нужди.
Искаме дацата да са на сигурно място, там да се води и образователен процес и да се контролира от учителите, които ще са с тях.
От десет години поставяме този въпрос в Общината. И това не е заради спомена по социализма, а заради една порочна практика, която се развива не само в столичните училища, а и в училищата в цялата страна, а именно - прословутите "зелени училища". Те се правят с помощта на туроператори. Става въпрос за групи от ученици, които под ръководството на учители, ги водят на така нареченото "зелено училище". В последствие обаче се оказва, че това "зелено училище" и тези ексурзии нямат никакъв възпитателен и образователен характер, а са просто едно посещение на скъпоплатен СПА хотел или развлекателен комплекс. При това на общо основание - настаняват ги наравно с всички останали посетители в хотелския комплекс, където няма услония за образователни дейности. Това крие съответните рискове. През годините има не малко инциденти. Реално в сегашния си вид "зеленото" училище е нерегламентирана ваканция, която разбърква учебния процес и демотивира учениците. Възниква въпросът кой носи отговорността и защо през годините се стигна до това положение?
В нашата концепция е заложено да развиваме изнесени образователни и възпитателни центрове, които да се използват за отдих на децата и учениците както през ваканциите, така и през учебната година, когато да предлагат и условия за нормален учебен процес. Пребиваването в тези центрове трябва да бъде на подходящи цени, за да е достъпно за деца от всички слоеве на обществото ни. Именно така разбираме реална социална и образователна политика на общината - като ангажимент към здравето и просперитета на всички гпаждани.
А колкото до посещение на СПА хотел - там децата могат да отидат с родителите си. Ние говорим за институцията "училище". Пращаме децата на училище, за да придобият те знания и умения. Тези ученически бази може да бъдат елемент от образователния процес. В тях в рамките на няколко дни с една група ученици може да се проведе образователен процес на открито, без да се нарушава ритъмът на учебните занимания от училище и при съответните нормални битови условия за това.
Наличето на такива бази не е връщане към социализма, а е използване на доказано добър опит. Част от нас, които сме родени и сме живели по времето на социализма, също сме били ползватели на такива образователни услуги. Тогава имаше и дисциплина, и образователен процес, и време за игри. Но всичко беше подредено. Родителите ни бяха спокойни, че сме на сигурно място.
Обсъждали ли сте идеята тези бази да се ремонтират и да се използват от учениците с общинските съветници от ГЕРБ и кмета на София? Какво е тяхното мнение?
Десет години поставяме този въпрос. След като от другата страна няма разбиране, няма как да седнем и да работим.
Групата съветници от БСП сме готови да внесем и доклад в тази посока, но искаме това да стане с общи усилия, защото става въпрос за децата на София. Няма как да правим политика - лява и дясна, на базата на един такъв проблем. Ние търсим консенсус. Така или иначе, БСП е незаобиколим фактор. За съжаление, в последните години управляващите започват да чуват предложенията на БСП едва тогава, когато биват заплашени от медиен скандал и евентуални протести на гражданите. Чак след това започват да работят, най-често прибързано и с грешки.
Според оценката на Евростат страната ни е на последно място по качество на образователната и учебна инфраструктура. Това е слаба оценка, много лош резултат за десетгодишен приоритет на кмета Фандъкова.
Смятате ли, че идеята ви ще срещне подкрепа от Министерството на образованието и науката, от учителите и учениците?
Убеден съм, че ако има заявка и воля от общината, Министерството на образованието и науката винаги ще се съобрази и ще ни подкрепи. Нещо повече. Всички промени в нормативните актове за средното образование - правила за детски градини, за приема в първи клас и др., се инициират от Столична община и се реализират в национален план. Явно е, че към позициите на Столична община се подхожда с отговорност и няма как да си измием ръцете с оправданието, че МОН не разрешава.
Какви са вашите спомени от ученическите лагери и бригади?
Тези лагери осигуряваха достъпна социална услуга. Голяма част от децата на България имаха възможност да почиват в тези бази и през зимата, и през лятото, а това даваше възможност на родителите им да работят спокойно. Аз като ученик съм бил на различни лагери по 45 дни в годината.
Добави коментар