Защо празници, идващи от Албиона, станаха популярни в България, както и в повечето страни? Сериозен въпрос с много отговори. Вероятно, един от тях се съдържа в твърдението на журналиста и автор на книги Джереми Паксман, който написа, че живеем в свят построен от англичани. Можем да търсим обяснение и във факта, че след 1989 г., ние, българите, настойчиво търсехме пътища да се върнем там, накъдето винаги сме се стремили - сред най-високите образци на съвременната цивилизация. Разбира се, Хелоин произхожда от дълбока древност и е много близък до нашите кукери, докато Свети Валентин е само на няколко века, но носи толкова красиво послание, че нямаше как да го прескочим, "оправдавайки се" с някой наш обичай или празник. Популярността дойде и чрез многобройните филми, книги, новини и т.н..
Първоначално Хелоуин се празнуваше от децата, но днес вече не е така. Все повече възрастни се включват в маскарада и не е изключение да се срещнат гримирани пораснали хора с костюми, изобразяващи скелети, чудовища и всякакви плашещи персонажи. Празникът е в пълната си сила не само в училищата и детските градини, но и във всички нощни клубове. Тази промяна се случи някъде преди десетина години и нищо не подсказва, че предстои друго. Най-активните са хора между 18 - 35 години, а харчовете за всякакви аксесоари, костюми и грим стават все големи. Паричните потоци, които първоначално отиваха за бонбоните на децата, в последните години се насочват и към алкохола. Последният се превърна в съществена част от хелоуинската икономика. Докато на празника Свети Валентин той е само несъществена подробност и по-скоро допълнение към поздравителната картичка или към вечерята с любимия човек, то участието му в хелоинските партита на възрастните е задължително.
Присъединяването на младите възрастни към Хелоуин може да има нещо общо с факта, че представите и усещането за зрялост са се променили през последните десетилетия и по точно от 60-те години насам. Вече не се гледа така строго и сериозно от и към изпълнилите пълнолетие. Животът не е така суров, както е бил за поколенията около световните войни. А веселието и лекотата на иронията, които съпътстват Хелоин са лесно усвоими и прекрачват границите на държави, които са или се стремят да бъдат част от свободния свят. Съществен е и фактът, че празникът заличава до голяма степен не само възрастта, но и размива разликата между половете, така че се усеща като пространство, в което хората с различна сексуална ориентация се чувстват спокойни и приети.
Начинът, по който се празнува Хелоин, очевидно стимулира творческото мислене. Конкурсите за най-добър костюм подпомагат задълбочаването на това полезно за живота усилие. Социалните мрежи също са включени в приготовленията и хората се чувстват щастливи в процеса на подготовка, участие и последваща критика. Тези, които гледат отстрани получават приятни мигове, а други - вдъхновение за бъдещо участие. Хелоуин е творчески празник, маскарад с хумористичен акцент върху ужаса, прегрешението и задгробния живот. Защо оранжевият цвят и фенерът, от голямата оранжева тиква с изрязани очи и зъби, се налагат като символи е загадка за автора на тези редове или по-скоро невъзможност да избере някоя от легендите. Знаем, че не май, а ноември е богат на тикви, така че е твърде вероятно страшната оранжева глава да е дело на търговците в "храма". Напоследък е забележителна проявата и на политически привкус сред участниците. Наред с вампирите, чудовищата, призраците, скелетите, вещиците, дяволите вече се срещат костюми на прочути диктатори, като Муамар Кадафи и други от паноптикума на зверовете.
Социолозите подсказват, че ако искаме да разберем една култура е добре да се вгледаме в нейните празници. Нас ни приобщават коледните празници, а подаръците, които разменяме, хвърлят светлина върху начина, по който управляваме социалните взаимоотношения. А "нахлулите" в последните години Свети Валентин и Хелоуин сочат общия ни, с други народи, път.
Добави коментар