Стефано Пизано е иновативен италиански художник, който започва кариерата си през 90-те години в Торино в Галерия „Карбон“. Към днешна дата артистът има зад гърба си множество проекти и изложби в чужбина. Неговото творчество освен че вдъхновява аудиторията, създава и проследява нови и стари проблематики в съвременното общество.
1. От колко време творите? Как се вдъхновявате в ежедневието си?
- Винаги съм имал специално отношение към скицирането и рисуването още от ранно детство. Нека кажем, че страстта ми към изкуството започна да се развива около 9-годишна възраст. Професионалната ми кариера като художник стартира през 90-те в Торино, Италия, с група художници в Галерия „Карбон“ (1989-1999).
В ежедневието си се вдъхновявам от естествени елементи, храна – например плодове, зеленчуци, риба, месо, магазините като цяло, но най-вече от природни твърди предмети. Харесвам да наблюдавам текстурата на храната, защото я пресъздавам в картините си, не в „Манеристки“ начин като абстракция, но изобразяващи текстура на различни материи чрез експериментално изкуство.
2. Как измислихте идея да създадете произведения с косми?
- Създаде се един вид ‘‘алхимия‘‘ между мен и онова, което можех да наблюдавам около мен, включително "космите", които виждах наоколо. ‘‘Алхимия‘‘, защото докато се опитвах да преборя страховете си, бях поразен от биологичната текстура на самите косми. Обединението, което изведнъж се появи между тези две понятия, „страхове“ и „косми“, ми помогна да преодолея моите лични страхове. PELI (в превод от италиански „Косми“) ми помогна да се преборя с тях.
Тогава осъзнах, че това което си струваше за мен, може да си струва и за другите. Всички ние имаме страхове. Добре, не претендирам, че съм способен да ‘‘излекувам‘‘ всички, но поне да провокирам реакция, която създава известно съзнание за Егото, но и за тях…за страховете, за космите. Все пак нещата никога не са толкова прости.
3. Проектът PELI впечатлява с провокативни картини с рошави косми. Каква е основната концепция за този артистичен ефект?
- PELI е проект, с който желаех да изразя концепцията на „колективните страхове“ и по този начин да предам предупреждение, че страховете, които имаме и носим в себе си са обикновена уплаха, която всеки може да преживее. Моите PELI, космати фигури, сякаш наподобяват примитивния човек, но те са наши връстници, нашето „алтер его“, което ни съпътства и поради тяхната съвременност, сякаш се забавляваш с близнак, когото ни поддържа бдителни и готови за взаимодействие с реалността.
Моите творби анализират механизмите, както физически, така и умствени, с които сме направени. Те показват стихията и мощната динамика, които се сблъскват, чувствителна материя-динамични косми, принудени да бъдат в пространства, които показват нашето присъствие. Космите, по начина, по който са забити върху водното тяло, придобиват контрастираща независимост, тъй като се състоят от друга материя.
Те са твърди, отразяващи като метал, омотан около себе си, образуват гранки от железен материал, които се появяват от глъбините. Карат ни да се съмняваме. Съмнението винаги е източник на любопитство, на изследване, за да се опитаме да разберем скритите състояния.
Космите са ивици, които дълбаят черния цвят, забити като куки в най-тъмните глъбини, образуват остров, земя, която се люшка във водното тяло. Отразяват обкръжаващото ги сияние, светлина, идваща отдалеч и достигаща космите, които я разделят, отразяват я и я анализират в описанието на самите нас. Творбите имат погледа, който е вътре в нас, но не виждат с очите. Те са чувствителни към светлината с микрометрична точност, това е тяхната възможност да живеят, да се отделят от изображението и да взаимодействат самостоятелно със света.
Те са неспокойни и напрегнати, каквато и позиция да заемат, изтриват устните и очите, а понякога излизат от тях, за да обрисуват мършави и изпити лица.
Космите поникват по привлекателните места по лицето, развалят ги, обезпокояват ги, пречат на сетивата да видят реалността, но казват една дълбока истина. Оплитат се, стават пречка, препятствие, което възниква между нас и чистото природно поглъщане.
-Природата е неспокойна, и космите също,
природата е приятна, и космите също,
природата е едно постоянно присъствие, и космите също.
4. Какви проблеми представят картините от ''Race Paintings''?
- Включих "Race Paintings'' в експозицията, защото исках да сравня два начина за усещане на напрежението в пространството.
В PELI работата по пространството се извършва изцяло в рамките на фигурата, това са признаците, които формират точки на напрежение.
В ''Race Paintings'' работата по пространството се извършва външно, фигурите са мъже във външно пространство, в напрежение и са изкривени в това пространство.
5. Най-новият Ви проект за изкуство е "Българският видеоклип", който изобразява три неподвижни ястия. С какво Ви впечатлиха включените български ястия във видеото?
- Страхът е основна тема на моята изложба. С "Българско видео" чрез храната разказвам история за това, което не искаме или какво не можем да поставим вътре в нас, или по-скоро това, което трябва да държим далеч от нас, защото не ни харесва или защото наистина не можем да го възприемем. Това е метафора, която изразява някои дълбоки страхове, които всеки може да изрази и преодолее.
6. Коя част от изкуството Ви искате да бъде запомнена?
Мисля, че с моето "червено" произведение на изкуството (без заглавие - 2012, темперни бои и графит на хартия хартия FabrianoArtistico 640 гр., cm77 x 56), което представлява човек, който е изправен пред публиката, чието лице е напълно покрито с косми, включително очитему. Най-много ми харесва, защото червеният фон се появява като предупреждение, предупреждение срещу страховете ни, които трябва да се опитаме да изразим, за да ги преодолеем или поне даги успокоим.
7. Как българското общество реагира на Вашите произведения?
- Мисля, че реакцията на публиката е позитивна, защото имаше много хора на откриването на изложбата. Всички бяха много любопитни за тези косми, и най-често задаваният въпрос беше „Защо косми“? Докато им обяснявах идеята ми,сякаш някакво осъзнаване започна да се появява в някои от тях. Сякаш бях отворил прозорец вътре в техните скрити страхове, които ги наблюдават (от картините).
8. Какво най-много Ви харесва в България?
- Българските манастири. Те са красиви и ми харесва това, че хората отиват там, за да се изолират от ежедневния хаос за определен период от време, за да работят по начин, пълен с осъзнаване, без много външно нахлуване. Харесвам и българите, намирам ги за много решителни и целеустремени.
9. Планувате ли нов проект и ако отговорът е ‘‘да‘‘, ще ни кажете ли малко повече за него?
- Да, работя по нов проект, но поради някакво лично суеверие, предпочитам да го запазя за себе си за момента. Планиран е за първата половина на 2019 г.
Добави коментар