Зимното слънцестоене установява най-дългата нощ в годината. В Северното полукълбо това се случва на 21 декември. В миналото езическите народи са чествали този празник, без да го свързват с Коледа. Още от Неолитните времена в културните традиции на хората до голяма степен намира отражение количеството светлина, което достига до тях през деня. Добър пример за това е Стоунхендж в Англия, който е построен около 2500 години преди Христа. Мегалитният паметник е свързан с лятното слънцестоене и каменните му плочи са ориентирани към изгрева и към залеза.
Хилядолетия по-късно римляните празнуват едноседмичен фестивал, по времето на зимното слънцестоене, в чест на бога Сатурн (Сатурналия). Последният ден на фестивала е 25 декември, който се нарича “dies natalis solis invicti” или Рождеството на непобедимото слънце и се отбелязва с раздаването на подаръци. Няколко века по-късно и англосаксонците ознаменуват подобен празник, който с времето се превръща в Коледа. Исторически, слънцестоенето е отбелязвано, но защо се случва то?
Планетата Земя има аксиален наклон от 23.4 градуса в отношение към орбиталната равнина спрямо Слънцето. Този наклон е причината за съществуването на сезоните. Зимното и лятно слънцестоене и есенното и пролетно равноденствие са най-крайните точки на сезоните. През зимата, Земята е наклонена, така че слънчевите лъчи се простират на по-голяма площ. Поради това, слънцето изгрява по-късно и залязва по-рано, дните са по-къси, а температурите са по-ниски.
Аксиалния наклон на Земята се променя. Това се знае от времето на древните гърци. Хипарх, един от основателите на модерните астрономически техники, пише първия изчерпателен звезден каталог през 129 г. преди Христа. След като съставил въпросния каталог, ученият забелязал, че местоположението на някои звезди е изместено, когато ги сравнил с по-ранни протоколи (например, вавилонския). Звездите са се преместили на еднакво разстояние и Хипарх установил, че местоположението на Север на небето е било различно през предишните векове. Въртенето на Земята е повлияно и от външни условия. Тъй като Земята постоянно се върти, всяка прилагана сила, като гравитацията на Луната или други космически тела, ще промени земното въртене (което се нарича въртящ момент). Резултатът от това се нарича прецесия (промяна на наклона на оста, оттам и на равнината, на въртене на едно тяло) на равноденствията. Този феномен има влияние върху наблюдаването на звездите. От тези разлики във въртенето на Земята, се поражда несъответствие между дължината на слънчевата година и тази, определяна от Плианския календар. Това разминаване е причината Съветът на Никея да смени календара с Грегорианския.
Това е интересен факт за нашата планета, но какво се случва на други места из слънчевата система? Какво ще стане, ако след няколко стотици години празнуваме Коледа на Марс? Червената планета има аксиален наклон от 25.2о и има сезони, подобни на тези на нашата. Зимното слънцестоене, в северното полукълбо на Марс, мина на 16-ти октомври. Една година там се състои от 687 земни дни, следващото такова събитие ще се случи на 2-ри септември 2020 г. Може да звучи невероятно, но с бързото темпо на развитие на новите технологии, това може да е нормата в едно не толкова далечно бъдеще.
Добави коментар