На 1 януари 2019-а година единната европейска валута има юбилей – тогава се навършват 20 години от въвеждането й на световния финансов пазар, след като замества дотогава използваната валутна единица – екю.
Еврото влезе в сила на 1 януари 1999-а година, когато 10 страни фиксираха своите обменни курсове към него и връчиха решения за лихвените процените на новосъздадената Европейска централна банка. Евро банкноти и монети влязоха в обращение три години по-късно, като 1 евро се обменя за 0,86 долара.
Общата валута се разглеждаше като решение на постоянните спорове относно обменните курсове, които отбелязаха европейската политика след Втората световна война и като логично продължение на зоната за свободна търговия на Европейския съюз. Великобритания, по-специално, се отказа, но 19 от 28 страни от ЕС използват еврото.
Еврото се кредитира с увеличаване на търговията между страните-членки. Но страните се бориха да се приспособят към неприятности, след като се отказаха от два големи балона за безопасност: възможността да оставят валутния курс да спадне, за да засили износа, и да коригират собствените си лихвени проценти, за да стимулират бизнес активността.
Едно частично решение би могло да бъде централен бюджет, който да поддържа плащанията на сметките, когато държавите-членки са засегнати от рецесии. Европейските лидери призоваха за някакъв „централен бюджет“ през 2015-а година и най-накрая работят за това как да го направят. На срещата на върха този месец финансовите министри бяха натоварени с уточняване на подробностите. Бюджетът обаче остава много ограничена версия на първоначалното предложение през 2017-а година от френския президент Емануел Макрон.
През март следващата година централната банка въвежда т.нар. програма за количествени улеснения с цел да се стимулира възстановяването на икономиката на Еврозоната след кризата. А нейният край беше сложен в средата на декември тази година. Следващата цел на Европейска централна банка (ЕЦБ) ще бъде повишаването на лихвените нива.
Добави коментар