Правната комисия преодоля президентското вето върху промените в Наказателния кодекс (НК) и повторно гласува възможността за отлагане с до 48 часа на уведомяването при задържане на лице, съобщи БГНЕС.
Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило, бяха мотивите на държавния глава. Според него още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа, защото Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага.
По време на дискусията тезата на държавния глава бе защитена от проф. Емилия Друмева – секретар по правните въпроси в администрацията на президента, която подчерта пред депутатите, че той приветства усилията на законодателя в борбата срещу тероризма и усложнената престъпна дейност, но не възприема подхода му. "Спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи", смята проф. Друмева.
Подобни аргументи застъпи и секретарят по правни въпроси и антикорупция на президента Пламен Узунов, който се позова на две становища на Върховната касационна прокуратура, в които тя е застъпила същото мнение.
От Министерство на правосъдието защитиха промените. Заместник-министър Евгени Стоянов подчерта, че те са вследствие на транспонирането на една от европейските директиви в областта на наказателното право, а предвидената временна дерогация ще се използва само при изключителни обстоятелства.
От БСП подкрепиха президентското вето. Народният представител Филип Попов коментира, че върнатите за повторно разглеждане разпоредби нарушават баланса между защитата на основни човешки права и интереса на държавата. Според него липсата на конкретика за кои точно престъпления се отнася неуведомяването ще доведе до произвол.
Добави коментар