Христо Шопов пред ТОПНОВИНИ: Политическата коректност убива всичко, изкуството е последният проблем

18:10, 30 яну 19 / Култура 25 4337 Шрифт:
Николай Облаков Автор: Николай Облаков

Христо Шопов е роден на 4 януари 1964 г. в София, син на легендата на българската сцена Наум Шопов. Участва в номинирания за три награди "Оскар" филм „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, в ролята на Пилат Понтийски, както и в редица български ("Вчера", "Маргарит и Маргарита", "Трафик", "Love.net", "Дървото на живота") и европейски продукции ("Кербала",  „Генерал Дела Ровере”, „Барабас”) и неизброимо много театрални постановки.

 

***



Здравейте, господин Шопов. В началото на година навършихте 55 години – дълъг ли беше пътят от „Вчера“ до днес?

Пътят е дълъг, в годни 31...

В разстояние не знам, много неща се случиха в този период, и много не се случиха. Не обичам равносметките...

 

- Кое от всичките ви участия ви е най-лично? Някое успя ли ви да ви промени? Командир Гетов, Пилат Понтийски или Иван от „Вчера“ – кой образ е най-близо до Христо Шопов от „живия живот“?

      Аз се привързвам към "героите" си. Много от тях са оставили отпечатък в мен. Трудно ми е да отделя някой, може би Иван ("Вчера"), все пак това беше началото. Много близък до мен е Йордан ("Дървото на живота"), без да се отъждествявам с него, разбира се. 

 

- За поредна година ще направите национално турне на постановката „Всичко или нищо“  разкажете ни малко повече за нея?

Да, пътуваме доста с "Догодина по същото време", втората част "Всяка година по същото време", и "Всичко или нищо ". Различното при последната е, че е писана специално за нас тримата.

 

- Театъра, киното или телевизията? Имате ли предпочитан формат?

Харесвам и трите формата, в последните години се занимавам повече с театър. Очаквам разни проекти в близко бъдеще и в киното и в телевизията. Аз също имам разни намерения в тази посока, но е рано да коментирам.

 

- Какво ви е цялостното мнение за състоянието на българския театър? Има ли постановка, която силно ви е впечатлила?

Хубаво е, че залите са пълни. Всички ние носим отговорност какво предлагаме на публиката, добрия вкус се възпитава.

 

- Макар да сте участвали в многобройни и качествени, български и европейски продукции, името ви придоби световна популярност със „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.  Знам, че не обичате да разкривате подробности около него, но нека все пак ви зададем някои по-странични. Каква, освен във финансирането е най-основната разлика между европейското и американското кино? Какъв човек и професионалист е Мел Гибсън?

Нямам какво ново да кажа за този филм.... Мел Гибсън е изключителен режисьор.

Не се чувствам достатъчно компетентен за да коментирам финансирането на американското или европейското кино.

 

- „Страстите Христови“ е библейска тематика – вярващ християнин ли сте? Какво е отношението ви към религията и църквата?

Религия и вярата са дълга тема, аз лично намирам някои разлики между двете. Но не бих влязъл в подробности. Да, християнин съм.

 

-  Ако се върнем у дома – какви са, според вас, основните предизвикателства пред българското изкуство – театър, кино? Само пари ли са необходими?

Пари със сигурност са необходими. Креативност и талант също.

 

- Мислите ли, че комерсиализацията на изкуството е положителен процес?

Това е съвсем нормално явление, и ако се внимава да не се превърне в чалга, няма нищо лошо.

 

- Какво всъщност отличава истинското изкуство от чалгата?

Добрия вкус, въпреки че много трудно се намират текстове, които да са атрактивни и вълнуващи, и същевременно да бъдат адресирани до по широк кръг публика.

 

- Смятате ли, че политическата коректност властва в изкуството? В Холивуд и у нас?

Политическата коректност убива всичко, изкуството е последният проблем....

 

- Фактите език на омразата ли са? Кое е по-важно истината и свободата на словото или да сме внимателни да не нараним нечии чувства?

Да, мисля, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена.  Ако, човек цял живот внимава какво ще каже, рискува да си отиде в мълчание.  Свободата на словото е най- важното право на всеки един от нас. Няма да влизам в диалог с един сайт, който се "възбуди" от един мой пост във фейсбук, и сглоби материал в който съм обвинен в употреба на "езика на омразата".  Ако, призоваването на държавата да си свърши работата е "език на омразата", да тогава аз не говоря на " езика на любовта", който става все по модерен.

 

- Да завършим с най-голямото клише в журналистиката – „Какви са бъдещите ви творчески планове“?

Опитвам се да не разсмивам Господ, за това не му разказвам плановете си за бъдещето.

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама