Вчера Министерството на околната среда и водите проведе обществено обсъждане във връзка с предложенията за промени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Дискусията предизвика голям интерес като в нея се включиха представители на повече от 60 граждански организации. Един от участниците в събитието – д-р Александър Димитров, председател на Управителния съвет на Коалиция „Природа България“, разкри пред ТОПНОВИНИ повече за събитието и промените в законодателството.
Защо смятате, че са необходими промени в Закона за биологичното разнообразие?
Причините са много, но основната от тях е, че към днешна дата териториите в България, които попадат в европейската екологична мрежа Натура 2000 не се управляват ефективно. Правомощията на отделните държавни институции са размити и неясни, а това води до сериозно объркване и невъзможност да се предприемат необходимите мерки за опазването на биоразнообразието у нас. В резултат на неефективното управление на зоните от Натура 2000, страната ни за пореден път е заплашена от задействането на наказателна процедура. Проблемът е изключително сериозен, защото все пак говорим за управлението на защитени зони, които обхващат повече от 34% от територията на България.
В тази връзка как оценявате предложенията, изработени от МОСВ?
Законопроектът не е перфектен, но предложенията, които министерството направи са като цяло добри. Ако бъдат приети, след някои малки корекции, те определено биха били крачка в правилната посока. Затова ние от Коалиция „Природа България“ подкрепяме философията и основните предложения в този законопроект. Разбира се, не сме напълно безкритични към всичко в него, но забележките ни са насочени по-скоро към някои детайли, а не към философията и основните моменти на закона. Изразили сме всички свои опасения и сме представили предложенията си за изменения в писмен вид. Надяваме се, че когато законопроектът влезе в пленарна зала, идеите ни ще бъдат разгледани с нужното внимание.
Кое според вас е най-доброто предложение в този законопроект?
Категорично това е създаването на новите структури, на които ще бъде възложено управлението на защитените зони от Натура 2000. Сред тях искам да подчертая важността на Националния консултативен съвет и на Комитетите на заинтересованите страни, които ще бъдат сформирани на територията на всеки регион. Предвижда се в тези органи да участват представители на всички заинтересовани страни – държава, общини, експерти, научни и работодателски организации, сдружения на собствениците, природозащитни организации и други. По този начин управлението на защитените зони ще се случва по възможно най-прозрачния начин, в максимална близост до хората и при спазването на интересите на всички заинтересовани страни.
Една от най-обсъжданите теми по време на дискусията беше темата за първичните данни. Какво представляват те и защо предизвикаха толкова много спорове между страните?
Първични са данните, които се събират по време на теренните проучвания. Те могат да бъдат най-различни по вид – видео и снимков материал, проби, образци и др. Първичните данни са от особена важност при вземането на решения по управлението на Натура 2000, защото без тях няма как да бъдат изработени анализите, на базата на които се формират реализират последващите държавни политики. Проблемът е, че от една страна, събирането на първични данни е бавен и скъп процес, който може да се извършва само от хора с определена квалификация. В този смисъл тези хора не искат да предоставят безвъздмезно резултатите от труда си за нуждите на министерството. От друга страна обаче, всички са съгласни, че е редно в държавата да има един център, в който да се събира цялата тази информация и това трябва да е МОСВ.
А каква е вашата позиция по въпроса?
Позицията на нашата организация е, че първичните данни трябва задължително да бъдат предоставяни на министерството, поне в случаите в които на базата на тези данни се гради държавна политика. Смятаме, че няма как да изработваме планове за управление на защитени зони, на базата на данни, които не са публично достояние и не са оспорими и проверими. Също така сме убедени, че първичните данни задължително трябва да бъдат предоставяни на МОСВ, когато са събрани с държавно или европейско финансиране. В останалите случаи, нашата позиция е, че всеки трябва да е свободен да разполага с резултатите от труда си по начина, по който прецени.
Добави коментар