ВСТЪПВАНЕ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
В предидущия кратък преглед на развълнуваните времена, които подготвиха пътя на българската независимост, видната роля, която Стамболов е играл заедно със своите приятели и последователи, е ясно очертана.
Въстанието в Стара Загора (1875), това в Търново, в Панагюрище и най сетне – онова в Копривщица, което предизвика кланетата, бяха все дело на младата българска партия, която действаше изключително по своя инициатива и на своя отговорност. Общоприетата идея, че партията била насърчавана морално и подкрепяна парично от Русия, е погрешна. До началото на Сръбската война българите не получили нито една стотинка от Русия. Комитетите и четите им се поддържали от собствени техни средства и разните въстания били приготвяни и повдигани без знанието на Русия.
Истина е, че по-после славянските комитети в Петербург, Москва и Одеса, като видели, че могат да спечелят, помагали на българските родолюбци; но това станало, когато руското правителство било принудено от европейския вик, а особено от вика на английските филантропи в Лондон, да се намеси.
Аз накратко ще спомена за войната, чиито събития са описани другаде твърде добре. Както е известно на всяко дете в училището, тя се свърши с явяването на английската флота в Дарданелите и подписването на Санстефанския договор, според който Източна Румелия съставляваше неразделна част от България. Естествено, Стамболов се избра за депутат от родния си град Търново. Българите, възрадвани от новопридобитата си свобода, приготвят един адрес до руския император, в който му изказвали безграничната си признателност за тяхното избавление. Стамболов бил в числото на избраните депутати, да поднесат този гигантски адрес, на който били подписани повече от 250 000 души от всичките градове и села в България, Македония, през Одрин, чак до Сан Стефано.
Преди да пристигне в главната квартира, депутацията получава новината, че Санстефанският договор бил отхвърлен и че била свикана една конференция в Берлин. Резултатът на конференцията бешe прочутият договор, който остави Македония и Румелия под турското управление. Както всеки може да си представи, това било един съсипващ и свиреп удар за големите надежди на злощастните българи, мнозина от които обявяват, че никога няма да се подчинят под владичеството на полумесеца.
Стамболов бързо излязъл начело на най-недоволните и наченал старата си система да образува комитети, в която работа той имал голяма практика, за да може да му се съперничи. Той обърнал вниманието си главно към Македония. След неколкомесечно учителстване той се избира от няколко комитета да отиде в Македония като техен представител. Това било през ноември 1878 година.
В Македония Стамболов основава един вид малко царство, гдето царувал в свръзка с митрополит Натанаил. Двамата дейци не се уморили да образуват и да изпращат въоръжени чети да кръстосват страната. Но турската жандармерия и редовна войска непрестанно изтребвала четите една подир друга. Повдига се голямо недоволство, повечето отправено лично против Стамболов. Македонците започват да изстиват в неговото сърце по причина на тяхното предателство и нямане истинско чувство на патриотизъм и честност. Тук той никога не се чувствал сигурен, като си легне вечер, че ще осъмне здрав и читав сутринта, защото се убедил, че който и да е македонец, ако му се представи случай, ще го убие, за да получи наградата за главата му. Този живот не можел да продължава така за дълго време и Стамболов, през последните си години, ако и да е работил силно за Македония, винаги запазвал едно силно презрение и антипатия към хората, които му бяха оставили такива неприятни спомени. Той се зарадвал, когато го повикали назад рано през лятото на 1879-а, за да заеме мястото си в камарата, която се събирала в Търново, и една от главните цели на която била да протестира против Берлинския договор.
Тази камара се състояла от два вида депутати, едните избрани от народа, а другите назначени от княз Дондуков-Корсаков, руски главен комисар. Той бил зает тогава с приготвянето на българската конституция и не позволил на депутатите от Румелия и от Македония да имат глас в това дело; всъщност тая камара била повече от фиктивна. Тя скоро била разпусната, за да се събере нова, която едногласно избира княз Александър Батенберг като княз на България и назначава изборите за законодателната камара. През тая година–1879-а, България се ражда отново и се снабдява с всичките учреждения на една напълно развита държава, без да има всъщност лица с потребните познания и опитност за постовете, които трябвало да се заемат. Турските мехкемета, или съдилища, били унищожени и вместо тях създадени един нов вид съдилища, с нови закони, основани наистина върху стария Отомански кодекс. Изпъкват съдии и адвокати без никаква предварителна подготовка. Такъв бил случаят и със Стамболов. Като имал готов език и широка популярност, той веднага се захваща да практикува като адвокат. През време на изборите мнозина от приятелите му попадат в ръцете на правосъдието за размирничество и други причини. Той предложил да ги защитава пред съдилищата. Големият успех, който срещнал този му опит, го накарва да се предаде на тая толкова наградителна професия. От Търново неговото име като адвокат скоро се прочува и докато стане регент, той минавал за един от най-способните адвокати в България. Това не му попречило да взема участие в политическия живот на България; за няколко години обаче той се държал сравнително мирно и просто заемал мястото си като народен представител от Търново. В България съществували вече две политически партии, либерална и консервативна, от които първата минавала за особено българска или патриотическа партия, а последната за русофилска в своите наклонности. Излишно е да казваме, че Стамболов принадлежал към либералната.
Добави коментар