Да враждуват държавата и бизнесът означава обществото да воюва със себе си

17:02, 19 фев 19 / Политика 25 583 Николай Облаков
1

Интервю с Николай Стойнев, заместник-председател на Столичния общински съвет, председател на комисията по  икономика и собственост общи, член на консултативния съвет по бизнес и финанси към Кмета на Столична община

 

 

– Г-н Стойнев, тази сутрин министър Горанов официално обеща отсрочка при влизането в сила на прословутата наредба за касовите апарати. Как ще коментирате като експерт, който следи темата от страна на общината?

– Резонно поведение. Оказа се, че предвиденото време за въвеждане на новите касови апарати и най-вече на специализирания софтуер за тях е недостатъчно. Корекцията показва единствено наличието на диалог.

 

– Няма ли да обвинят ГЕРБ, че отново се е извъртял от първоначалното си мнение?

– Това, ако ми позволите, прилича на онзи виц: „защо си с шапка; защо си без шапка“. Ако не изпълним някое искане – инатим се; ако го изпълним – значи  се извъртаме. Но такива критики винаги ще има, само за да поддържат напрежението. Бяха проведени няколко експертни срещи между НАП и представители на браншовите организации. Има диалог между институциите и  бизнеса. Аз даже не виждам кой знае каква сензация в това.

 

– Една от тези срещи дори организирахте вие лично. Миналата седмица Общината инициира среща в НАП между ръководството на агенцията, представители на БСК и бизнес асоциации. Темата беше новата наредба Н-18 за касовите апарати. Какви проблеми поражда наредбата, от какво се притесняваше Бизнесът?

– Макар че нашумя в медиите сравнително наскоро, темата за новите касови апарати се обсъжда още от средата на миналата година. Притесненията бяха в сроковете. Въпреки някои отделни мнения, бизнесът като цяло не е против въвеждането на новите правила, защото осъзнава, че това е решителна мярка срещу сивата икономика, която пакости най-вече на онези търговци, които искат да играят по правилата. Бизнесът се притесняваше единствено от сроковете: дали ще могат да се закупят навреме нови апарати, дали ще има време да се инсталира новият софтуер, ще успее ли персоналът да се обучи за работа с него и да прехвърли цялата номенклатура на артикулите, особено в случаите, когато става дума за криптиран или несъвместим софтуер и т.н.

 

– Какви са мотивите на Общината да вземе отношение по въпрос, който формално не я засяга? Каква е вашата позиция?

– Отношението към бизнеса е устойчива политика на кмета Фандъкова и на нейния екип. Това се вижда и от отношенията между общината и засегнатите от ремонтите търговски обекти. Започнали като противопоставяне, сега те имат формата по-скоро на сътрудничество. Нашата философия е, че властта не бива да определя и диктува дейността на бизнеса, а само да създава подходящи условия така, че тази дейност да се развива преди всичко в интерес на гражданите, които от една страна са потребители на стоките и услугите, предлагани от производители и търговци, а от друга са субекти на местната власт и я упражняват в лицето на Кмета и на общината. Затова, когато възникна противоречие между бизнеса и Министерство на финансите, ние логично заехме позиция, макар и формално да не бяхме длъжни.

 

– И каква е тази позиция?

– Че в никакъв случай не бива да се допуска вражда между държавата и бизнеса, защото всяка от страните по свой начин изразява някакъв обществен интерес. Да враждуват държавата и бизнесът означава обществото да воюва със себе си. Кметът Фандъкова използва политическия си авторитет и без да вдига много шум, изигра важната роля на посредник между страните. Благодаря и лично на министър Горанов, който прояви разбиране към трудностите  на бизнеса при прилагането на Наредбата. Резултатът е, че в момента напрежението е преодоляно и нещата ще продължат, без да има сериозно накърнени интереси и достойнства.

 

– Освен невъзможността да се изпълнят сроковете, очертават ли се и други проблеми, които ще породи влизането на Н-18 в сила?

– Да. И по тях също се водят разговори. Системата на наказания е твърде строга и има опасност някой търговец да пострада без вина, а това не бива да се допуска. Става дума за събитията, които настъпват, ако апаратът не изпрати отчет в срок, което търговецът по принцип не вижда и не може да коригира, такава е системата. В такива случаи апаратът се изключва, а може да се стигне и до затваряне на търговски обекти. Както се сещате, може да има много причини извън волята и добросъвестността на търговеца, като да речем токово удар или друго такова нещо, които да го извадят от строя и на практика да го доведат до фалит, да спре да си плаща данъците, а работниците му да излязат на социална издръжка. Досещате се, че тази картина не е желателна за никого. Затова санкциите и реда за тяхното налагане може би трябва да се прецизират, но това е работа на консултативните съвети между НАП и търговците, които досега са действали ефективно.

 

– Добро ли е решението, което предложи министър Горанов и ако не е, към какво решение според вас трябва да се върви, кое би удовлетворило и двете страни?

– От една страна държавата трябва да се погрижи за събираемостта на данъците си, длъжна е, защото от това зависи стабилността на бюджета, а пък чрез него се провеждат всички политики. От друга страна обаче не бива да се допуска нищо, което би изглеждало като тормоз по отношение на бизнеса, защото никой няма такава цел. Според мен предложението на Асоциацията на хотелиерите беше разумно: да се разглеждат два срока за влизане на наредбата в сила: един за касовите апарати и втори за специализирания софтуер. Вторият процес да започне едва тогава, когато се установи, че първият е приключил. Министър Горанов сякаш се придържа към тази философия, но дали предложените от него срокове са адекватни и дали ще бъдат удовлетворителни за търговците, нека си кажат те.

 

– Вие сте член на областния предизборен щаб на ГЕРБ. Какъв е вашият политически прочит на дискусиите около въвеждането на Н-18?

– Не е някакъв шокиращ. Очевидно е, че всякакви подобни противопоставяния, които съдържат напрежение, влияят зле на политическите нрави. Дори да са съвсем експертни и конструктивни, каквито са в случая. Всички партии, които спорят помежду си иначе за съвсем друго, се изкушават да „яхнат“ темата, да я превърнат в свое политическо говорене, да дискредитират опонентите си и да увеличат собствената си популярност като привличат внимание към себе си с ярки и патетични думи. На такава почва избуява лицемерието и демагогията, а точно тези две неща в политиката лично мен ме отблъскват.

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.