Притиснати между Русия и Европейския съюз, разделени в мненията си за пътя, по който трябва да поеме страната им, молдовците избират днес депутати в парламента под зоркото око на Кремъл, предаде Франс прес.
Откакто сред разпадането на СССР през 1991 г. стана независима държава, Молдова - една от най-бедните страни в Европа наред с Украйна - преживява политически кризи, като същевременно се опитва да се справи със замразен конфликт в Приднестровието - проруски сепаратистки район на Изток, който се изплъзва от контрола й, предава БТА.
Днес молдовците избират 101 депутати с четиригодишен мандат в еднокамарния парламент. За първи път те гласуват едновременно и за местни органи на властта.
Начело в допитванията, Социалистическата партия на президента Игор Додон, привърженик по-скоро на сближаване с Русия и членство в нейния Евразийски икономически съюз, отколкото на влизане в ЕС, може да спечели до 50 процента от гласовете.
Втората сила според сондажите е коалицията "Сега" (Acum), съставена от две партии, които подкрепят присъединяване към ЕС и НАТО - Партия на действието и солидарността и "Платформа за достойнство и истина". Блокът осъжда заграбването на отговорните постове в политиката, правосъдието и силите на реда от управляващата Демократическа партия, чийто лидер е олигархът Влад Плахотнюк, смятан за най-влиятелния човек в страната.
Демократическа партия, която се нарежда трета в допитванията и в момента преобладава в правителството и парламента, пропагандира възстановяване на влошените през 2018 г. отношения с Брюксел, като същевременно внимава да не разсърди Москва.
Анализаторите се опасяват, че ако никоя от тези формации не получи мнозинство, за да състави самостоятелно правителство, Молдова ще навлезе в нов период на нестабилност.
В добавка, според експерта от асоциация "Адепт" Игор Ботан, има опасност от ниска избирателна активност поради апатията и недоверието на избирателите към политиците.
Молдова, с население от 3,5 милиона души, е страна с труден за следене политически живот. Президентът Игор Додон иска по-тесни връзки с Москва, но някои членове на парламента, както и на правителството, желаят сближаване с ЕС, с който Кишинев подписа споразумение за асоцииране.
Тази двойственост отразява сложната история на страната. Дълго време тя е част от Османската империя, след това е окупирана от Русия, после влиза в състава на Румъния, а през 1940 г. става Съветска Република Молдавия. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. става независима. Официалният език е румънският, но руски продължава да се говори от много хора.
Молдова често е определяна като най-бедната държава в Европа, въпреки че най-новата класация на Международния валутен фонд отрежда тази тъжна позиция за 2018 г. на Украйна.
По данни на Световната банка брутният вътрешен продукт на човек от населението в Молдова за миналата година е бил 2692 долара - една четвърт от този в съседна Румъния и 15 пъти по-малък, отколкото във Франция.
Лишена от природни ресурси, страната зависи в значителна степен от молдовците, които живеят и работят в чужбина. Макар диаспората да осигурява постоянен приток на пари в страната обаче, масовото напускане на хора е понижило драстично дела на населението в активна възраст. Според ООН Молдова има най-ниското равнище на заетост в Европа.
Добави коментар