Това, което беше обсъдено между премиера Борисов и премиера Медведев, по никакъв начин не можем да говорим за увеличаване на зависимостта от Русия. Това коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред Нова телевизия.
"Нашият национален интерес и нашата политика в областта на енергетиката са много ясно дефинирани и те са свързани с това да осигурим сигурността на доставките на енергийни ресурси и да създадем условия за диверсификация на източниците и маршрути за доставка на природен газ, тъй като това на практика означава и енергийна сигурност, конкуренция и конкурентоспособна икономика", посочи Петкова.
Министърът коментира и изграждането на АЕЦ „Белене” и неговата рентабилност към момента. „Сега е лесно да се говори каква е била стойността на проекта през 2006 година. Тя е 3 млрд. 997 млн. евро, но в тях не е включена ескалацията. В рамките на разговорите, които са водени от 2006 до 2008 година не е финализиран договорът за изграждането на централата и не са определени неговите параметри в това число и параметрите, свързани с финансите”, поясни тя.
По думите й технологията за изграждане на реактора е най-съвременната и най-сигурната. „Към настоящия момент притежаваме оборудване, което е платено, площадка, която е лицензирана, притежаваме и огромна част от документите, свързани с лицензирането на този проект, така че са налице всички предпоставки да бъде направен опит този проект да бъде реализиран на пазарен принцип. /.../ Тази площадка е изградена за ядрена централа. Тя притежава цялата необходима инфраструктура”, обясни тя.
„Ситуацията днес е много по-различна от тази, която беше през 2012 г. , когато беше взето решение за спиране на проекта. Тогава беше налице и тази финансово-икономическа криза, която не даде възможност за намиране на най-добрия финансов модел за реализация на проекта”, каза още тя.
Петкова подчерта, че към настоящия момент е налице сериозен инвеститорски интерес към реализацията на проекта. Той е от страна на китайската компания CNNC, която е най-голямата държавна ядрена корпорация в Китай. Заявен е интерес и от страна на „Фрамaтом”, от страна на Корейската хидро-атомна корпорация, „Дженерал електрик” и „Росатом”. „Всички тези заявки, които се правят в момента, говорят за това, че към този проект, при тези условия сме обявили, е налице такъв интерес”, обясни тя.
Енергийният министър уточни, че липсващата инфраструктура по трасето за „Турски поток” е 484 км и ще бъде изградена от компресорна станция „Провадия” до българо-сръбската граница. Тя посочи, че и България, и „Газпром” са извлекли своите поуки, свързани с реализацията на проекта „Южен поток”. „Това, което направихме във връзка с реализацията на "Турски поток" за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турска граница до българо-сръбска граница е изцяло в съответствие с европейските правила. /.../ ЕК е убедена в това, че България работи за диверсификация именно чрез изграждането на липсващата инфраструктура и на тези междусистемни връзки, които трябва да изградим със съседните страни", посочи тя.
Петкова заяви, че приходите, които ще се реализират от „Турски поток” за година, са над 397 млн. лв., което означава, че до 2039 година България ще си възвърне инвестицията в проекта.
Добави коментар