Пикантната храна е от онзи тип неща, които или обичаме, или мразим. Но сякаш някои хора, които са решили да ѝ дадат шанс, с времето се пристрастяват към нея и с удоволствие похапват люти чушки, които другите не биха понесли. Какво се крие зад тези ефекти?
По повърхността на езика ни са разположени специални образувания наречени вкусови луковици, чиито нервни окончания изпращат сигнали до мозъка ни за вкуса на храната. Но тук са разположени и специални рецептори, наречени TRPV1. Същите се откриват и на други места по тялото. Функцията им е да се активират, когато храната е гореща и да съобщават за това на мозъка, но по случайност с тях успява да се свърже и веществото, на което се дължи лютивия вкус на чушките - капсаицинът.
Когато капсаицинът се свърже с рецептора, той изпраща сигнал до мозъка, че в устата ни е попаднало нещо горещо. Водата не е ефективна в потушаването на "пожара", поради химичната природа на капсаицина - тя не може да го отстрани от рецептора. Но алкохолът и прясното мляко могат. Алкохолът в бирата не е достатъчно концентриран за целта, затова млякото е най-бързият и ефективен метод за премахване на усещането за люто.
С времето рецепторите спират да се активират от капсаицина, а при честа употреба на силно люти храни цялото нервно окончание деградира. Но не завинаги. Ако спрем да се храним с лютиви храни, окончанията се възстановяват. На тези процеси се дължи привикването с лютото.
Защо на някои хора им харесва? При болка организмът ни отделя естествени болкоуспокояващи - ендорфините, на които се дължи и леко еуфоричното, щастливо чувство, което лютото предизвиква. В опитите си да потуши болката, организмът ни предлага приятно усещане. И кръгът се затваря.
Добави коментар