Поглед назад: 40 години от полета на Георги Иванов в космоса - една от най-сложните мисии в историята

Отбелязваме 40 години от драматичния полет на Георги Иванов- първият български космонавт.

Защо мисията на Георги Иванов и Николай Николаевич е една от най-сложните в историята? С какво е предизвикала редица инфарктни състояния? 

На 10 Април 1978 в 19:34 часа българско време Георги Иванов излита от Байконур за пръвия си полет в космоса. Целта на мисията Союз-33, която трябва да изпълнят заедно с колегата си Николай Рукавишников, е да достигне орбитална станция Салют-6 и в течение на около седмица да извърши серия експерименти, изработени за пръв път от изцяло български екип. Впоследствие е трябвало да се завърнат с предишният скачен апарат Союз, оставяйки своя за другите космонавти на станцията.

Макар да завършва с неуспех, мисията остава в историята не само защото е първата за български космонавт, но и заради трудностите, които Георги Иванов и Николай Рукавишников преживяват докато са в космоса. Първоначално информацията за събитията от полета бива засекретена. Едва през 1983 година става ясно защо капсулата на Георги Иванов и Николай Рукавишников не се скачва със станцията.

Екипажът ще прекара 1 денонощие, 23 часа и 1 минута в безкрайния всемир.

Пътешествието им обаче не минава безаварийно. Техническа неизправност попречва на кораба да се свържес с орбиталната станция.

След излитането, Союз-33 прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и скачване със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване до три километра и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз-33“.

На разстояние от 9 километра, автоматичната скачваща система Игла се активира. Но, в процеса на приближаване до станцията, на около 1000 метра разстояние, внезапно отказва основният двигател на кораба Союз-33 след около три от шест секунди планирано горене. Космонавтът Валерий Рюмин, наблюдаващ от станцията в този момент, докладва за искра, която забелязал в момента на изключването на двигателя. Малко след това отказва и скачващата система Игла.

Союз-33 разполага с резервен двигател, но има опасения, че може да е повреден от основния двигател и при включване рискува да остави екипа в капсулата с провизии за 5 дни - крайно недостатъчни при изчислените 10 дни за естествено влизане обратно в атмосферата. Наземният контрол счита, че това е твърде рисковано, особено с оглед нарастващото разминаване между Салют-6 и Союз-33. Решават да прекратят мисията, като казват на Георги Иванов и Николай Рукавишников да се подготвят за връщане към Земята след 12-часова почивка.

Междувременно, в центъра за контрол в Корольов търсят решение за успешно връщане на двамата космонавти. Въпреки съмненията, главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Стандартното време за горене е 188 секунди. Ако горенето трае над 90 секунди, дори и при спиране, екипът може да рестартира двигателя и да компенсира, въпреки, че ще доведе до неточно кацане. В случай, че горенето е под 90 секунди, има реален риск да останат в орбита без шанс за успешно завръщане.

''В последната ни обиколка около Земята за най-приятна изненада получихме от главния ни ръководител по подготовка Владимир Шаталов данни за метеорологичната обстановка в района на приземяването. Със спокоен тон ни каза, че времето е отлично, вятърът е слаб и допълни: ''Чакаме ви с нетърпение''. След което шеговито нареди на Николай Николаевич да контролира зорко дали, като затворя скафандъра си, няма да притисна мустаците'', спомня си Иванов, пише ''168 часа''.

След кацането се потвърждава, че ако и резервният двигател откажел, корабът щял да се върти близо 4 месеца около Земята. Това обаче било невъзможно, защото имали въздух само за още няколко денонощия. След което корабът би навлязъл в плътната атмосфера и би изгорял.

''Николаевич ми сподели: ''Мислех си, Георги, че ако се стигне до това, ще ти предложа да си направим другарски пир... и всичко да свърши бързо и леко.''

''Не бих се противопоставил на такова решение. Бяхме свикнали да мислим еднакво. И само еднакво можехме да си отидем от този свят'', разказва Иванов.

Идва ред към изпълнение на плана за връщане на Земята. Резервният двигател действително сработва, но не се самоизключва след 188 секунди, както се очаква. Налага се командирът Рукавишников ръчно да спре двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл.

При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Обикновено, при сила от 5G дори подготвен човек би загубил съзнание, но Иванов и Рукавишников издържат натоварването. Приземяването им е успешно и с пренебрежимо малко отклонение от първоначално определената площадка за кацане. Те правят общо 31 пълни обиколки около Земята и прекарват в космоса един ден и 23 часа.

Това е едва второто официално признато от Съветския съюз балистично влизане в атмосферата, след Союз-1 и едва първия инцидент с такъв тип двигател. След едномесечно разследване, причината е установена и коригирана за следващите полети. Скоро след това е изпратена мисията Союз-34 за да прибере останалите в орбиталната станция Салют-6 космонавти.