Поглед назад: Априлското въстание- един от най-славните моменти в нашата история

08:30, 20 апр 19 25 4353 Шрифт:
Християна Димитрова Автор: Християна Димитрова

Нека си припомним един от най-славните моменти от нашата история – избухването на Априлското въстание.

След събранието в Оборище и предателството на Ненко Терзийски турските власти изпращат Неджиб ага в Копривщица, за да залови водачите на въстанието в града. Придружаван от отряд конни заптиета, Неджиб ага стига в Копривщица на 19 април и се установява в конака. На 20 април в конака са извикани по различни поводи комитетски дейци. Комитетът, начело с Тодор Каблешков, решава, че е време да обяви въстанието. В Каблешковия дом се събират 20 въоръжени въстаници и нападат конака. Георги Тиханек вдига пушката си и застрелва заптието пред дюкяна на Петко Кундурджията. Избухва Априлското въстание.

Според изработения от Гюргевския революционен комитт план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-ия организацията е твърде слаба): Първи– Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). Петият- Софийският – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Савков. Още през януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.

С избухването на въстанието се цели да се привлече вниманието и съдействието на европейската и особено на руската дипломация към българския национален въпрос.

Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг. Тук с най-големи организаторски способности се отличава Георги Бенковски, който става и фактически ръководител на този окръг. За център е избрано Панагюрище.

На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (01.05.1876 г.), но се намира предател (Ненко Терзийски).

На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите и Тодор Каблешков вдига въстанието на 20.04.1876 г. Конакът е превзет. До Панагюрище е изпратено „Кървавото писмо”. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета”. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.

Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.

Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.

Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица.

На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. Многобройният противник навлиза в града и подлага на поголовно клане цялото население. В продължение на три дни тук загиват над 3000 души – жени, мъже и деца. Героична съпротива оказва и населението на Перущица. Една част от него успява да избяга извън селището, а останалата дава отпор на башибозуците и редовните турски войски. Най-голям героизъм проявяват П. Бонев, Сп. Гинев и К. Честеменски. Под напора на превъзхождащия ги противник въстаниците са принудени да търсят убежище в черквата. Тогава турската войска подлага черковната сграда на артилерийски обстрел. Съпротивата на населението е смазана. За да не попаднат живи в ръцете на врага, К. Честеменски и Сп. Гинев убиват своите жени и деца, а след това и самите себе си. Техният подвиг е последван още и от Ив. Тилев и други въстаници.

На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.

В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.

В Сливенски революционен окръг подготовката на въстанието изостава поради тактически разногласия между апостолите и местните революционни дейци и се изразява главно в организирането на една въстаническа база край Сливен от Стоил войвода. . Но след като местните власти узнават за тази подготовка, Стоил войвода е принуден да се оттегли в планината.

Приготовленията във Врачанския революционен окръг пропадат поради настъпилия провал в дейността на апостолите. Те са принудени да преминат отново в Румъния и там се заемат с организиране на въстаническа чета.

Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев. Самият Христо Ботев пише от Букурещ писмо до Тодор Пеев в Браила, в което изразява категоричното си намерение да се включи в предстоящото въстание: „Въпросите решени – отбелязва поетът, – целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика.”

На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.

Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.

Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите.

Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.

Априлското въстание е доказателство, че нашият народ може да извоюва едно по-светло бъдеще. Български синове и дъщери поемат по пътя на безсмъртието и плащат с живота, честта и семейството си в името на това всеки българин да бъде свободен.

Нека се поклоним пред подвига и саможертвата им!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама