Броят на профилите във Facebook на хора, които са починали, може да надхвърли броя на живите профили само за 50 години, гласи ново проучване. По този начин социалната мрежа може да стане пазител на значителна част от паметта на човечеството.
Един ден мъртвите ще превземат Facebook. След 50 години, ако не и по-рано, вероятно ще има повече профили на починали хора, отколкото на живи потребители в социалната мрежа, според онлайн проучване от Oxford Internet Institute.
Това проучване е първото, което дава научна прогноза за развитието на профилите на мъртвите потребители, казва Карл Оман, автор на доклада.
Марк Зукърбърг обяви големи промени във Facebook, Instagram и WhatsApp
Оман е установил два сценария на развитие.
При първия никога повече няма регистрирани нови хора в социалната мрежа. Ако се предположи, че никога повече няма да има нови регистрации, то тогава 98% от населението на Facebook ще умре до края на века.
Вторият сценарий е за цифрово гробище, населено главно от азиатци и африканци. Това откровение поражда, според него, проблем: „Понастоящем мерките на Facebook за почитане на мъртвите, като например паметни страници, са вдъхновени от западните обичаи. Facebook трябва да вземе под внимание чувствителността на всички култури по отношение на смъртта".
Социалната мрежа Facebook е заплашена от голяма глоба в САЩ за прехвърляне на лични данни
Нито един от тези два еволюционни сценария обаче не е достоверен, признава Оман. Реалността се намира някъде между тези две крайности. Възможно е Facebook да не съществува повече от няколко години или конкурент да го е свалил. "И това очевидно би изопачило всичките ни прогнози", признава Оман.
Това обаче не поставя под въпрос аналитичната работа, защото, подчертава ученият, "ако не е Facebook, това ще бъде един или два други интернет гиганта, а централният въпрос за бъдещето на нашето дигитално наследство остава".
„Досега историците са работили предимно върху следите, оставени от силните и знаменити герои, които накрая са тези, които пишат история”, посочи Оман.
Но всички послания, семейните снимки, „харесванията“ и дори споделените образи на котките, представляват „колекция от информация, която има едновременно сантиментална и историческа стойност за бъдещите поколения“, казва изследователят. За него този огромен архив представлява първият “истински демократичен” архив на една епоха в историята на човечеството.
Защо се изкушаваме да проверяваме Facebook постоянно
Въпреки това, Facebook държи ключовете за този ресурс и това е проблемът. „В тази дигитална епоха исторически данни и по-общо казано човешката памет все повече се намира в ръцете на няколко технологични империи, които отговарят преди всичко на логиката за търсене на печалба“, казва Оман.
Скандалите, като тези с "Кеймбридж Аналитика", показаха ограниченията на Facebook, когато става въпрос за защита на личните данни.
Следенето на дейността на всички починали потребители струва пари, а страниците на мъртвите се оказват икономически по-неизгодни, тъй като Facebook не поставя реклами върху тях. Ако социалната мрежа реши да ги премахне, за да увеличи печалбите си, „би могла да се изкуши първо да премахне мъртвите потребители, които предлагат най-малко икономическа стойност, което първо може да се отнася до профилите на африканците”, отбелязва Оман.
Алтернатива е, че Facebook може да се опита да монетизира достъпа до този огромен и безпрецедентен архив, върху който социалната мрежа притежава всички права. „След това историята ще стане стока“, казва изследователят. В този песимистичен поглед към бъдещето историците може да се наложи да плащат малко пари, за да имат достъп до изображения или коментари, публикувани от потребители, по време на които Facebook играе централна роля.
"Целта на това изследване е не само да се предвиди датата, на която мъртвите ще надхвърлят броя на живите, но и да се призоват политиците за рисковете от приватизацията на паметта на цяла част от човечеството", казва Оман.
Той би искал Марк Зукърбърг, главен изпълнителен директор на Facebook, да вземе пример от Twitter, който дари цифровия архив на всичките си публични туитове на Американската библиотека на Конгреса през 2010 г. Но ако Facebook се противопоставя на нещо подобно, то законодателите трябва да се опитат да убедят Facebook да позволи на историците, архивистите или библиотекарите да имат право на глас в управлението на запазването на тези данни.
Автор - France24/Себастиан Сеибт
Добави коментар