Кога Европа започва да гласува за първи път за парламент

Първите преки избори за Европейски парламент са организирани през 1979 г. Преди това, от 1958 г. до 1974 г., членовете на ЕП са били назначавани от националните парламенти на държавите-членки, като всички членове са имали двоен мандат.

Решението и актът относно провеждането на избори за Европейски парламент чрез всеобщи преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След ратификация от всички държави-членки първите избори се провеждат на 7 и 10 юни 1979 г. и са избрани 410 членове. Оттогава избори са се провели още седем пъти.

Избори се провеждат винаги в новите държави-членки, когато те се присъединяват към ЕС, за да им се даде възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на мандата. Такъв е случаят в Гърция през 1981 г., Португалия и Испания през 1987 г., Швеция през 1995 г., Австрия и Финландия през 1996 г., и България и Румъния през 2007 г. През април 2013 г. бяха проведени избори в Хърватия, за да се даде възможност на членовете на ЕП от тази държава да заемат своите места, когато тя присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г.

Последните избори за Европейски парламент се проведоха през 2014 г. Те се състояха от 22 до 25 май. Европейските граждани трябваше да изберат 751 депутати. Членовете на ЕП представляват над 500 милиона граждани в 28 държави-членки. Съгласно Договорите на ЕС местата се разпределят между различните държави въз основа на следния принцип – държавите с по-многобройно население имат повече места от онези с по-малобройно население, но последните имат повече места, отколкото би предполагало строгото прилагане на пропорционалността.

Избирателната активност по време на европейските избори от 1979 г. насам варира значително за различните държави-членки. Макар често да са ниски, числата не са много различни от тези за местните избори в много европейски страни. Наблюдава се низходяща тенденция с годините, но тя отговаря на общия спад на броя гласуващи в западните демокрации през последните десетилетия.

На изборите тази година се очаква по-голяма избирателна активност и по-активно участие на проевропейските избиратели, които всъщност представляват голямото мнозинство в Европейския съюз.