Всичко, което трябва да знаем за Евопейски избори 2019г.

Гласуването за нов Европейски парламент стартира в четвъртък, когато британци и холандци се отправиха към урните.

Повече от 400 милиона европейци в 28 държави-членки, включително и във Великобритания, ще имат правото да дадат петгодишен мандат на единствения пряко избиран орган на Европейския съюз.

Новият състав на 751-членния парламент ще доведе до големи последици за Съюза и неговите държави-членки. Европейският парламент ще отговаря за избора на следващия председател на Европейската комисия и ще повлияе на законодателната програма на ЕС. Въпреки че не може да инициира законодателство, което е в компетенциите на Европейската комисия, то може да го приеме и измени.

Европейският парламент взема също решения относно годишния бюджет на ЕС, наред със Съвета на ЕС, и наблюдава работата на европейските институции.

Гласуването във Великобритания и Холандия е последвано от това в Ирландия на 24 май. Латвия, Малта и Словакия ще гласуват на 25 май, докато Чехия ще има два дни, за да направи своя избор - 24 и 25 май.

Останалите страни, сред които е България, ще гласуват в неделя, 26 май. Неофициални резултати за всички страни-членки се очакват късно в неделя.

Фонът

Обикновено определяни с второстепенна важност от гласоподавателите, изборите за Европейски парламент, са с прогресивно намаляваща активност от първото им провеждане през 1979 г. Тазгодишните социологически проучвания обаче създадоха ниво на драма и дебати, които обикновено са запазени за националните и местни избори.

Гласуването през 2019г. се провежда на фона на нарастващия крайнодесен национализъм в Европа, както и на все по-авторитарните и нелибералните тенденции в някои източноевропейски страни.

Полша е в конфликт с ЕС по отношение на загрижеността за зачитането на върховенството на закона, а в Чешката република продължават протести относно подобни опасения през последните седмици.

В Италия вътрешният министър и заместник-министър-председателят Матео Салвини се очертава като водеща фигура на европейския крайно десен популизъм и привлича почти дузина, предимно малки партии от цяла Европа, да бъдат част от нова група в Европейския парламент след изборите. , която ще включва националното състезание „Rassemblement Nationale“ на Marine Le Pen. Вероятно тя ще намери съюзници в управляваната от Полша партия "Право и справедливост" и унгарската "Фидес", която е част от най-голямата група в Европейския парламент, десната Европейска народна партия (ЕНП).

Във Франция стремежът на президента Емануел Макрон да спре популистите и реформите в ЕС ще се изправи срещу Льо Пен, като прогнозите и за двете страни сочат подкрепа от около 20 процента.

След последните избори през 2014 г. В Европа станахме свидетели на бежанска криза, гласуването за Brexit и терористични нападения върху наша територия. Популистките партии, както от левицата, така и от десните предприемат действия на национално ниво и се очаква да спечелят малко повече от една трета от местата в новия парламент.

Прогнозира се, че националистическите и крайно десните партии ще имат най-много ползи, като разтревожат традиционното господство на дясноцентристките и левоцентристките блокове, ЕНП и Прогресивния алианс на социал-демократите (S&D). Предвижда се двете групи да загубят малка част от местата си и новият парламент ще изглежда една идея по-фрагментиран като резултат, което прави по-трудно формирането на мнозинството.

Нисък интерес

Парламентът смята, че неговата задача е да информира гражданите за гласуването, вместо да повишава избирателната активност, въпреки че открито виждаме стремежите на ЕС да обърне 40-годишния спад в гласуването.

Когато европейци от девет страни-членки са гласували на първите преки избори за Европейски парламент през 1979 г., избирателната активност е 62%. Оттогава тя намалява, достигайки 42,6% през 2014 г. Дори в Белгия, където негласуващите са заплашени от глоба, един на всеки 10 отказва да даде своя вот. За членовете на Европейския парламент е неприятен парадоксът, при който институцията придобива все по-голяма власт и влияние, а много от избирателите на практика се изключват сами от избора на облика й.

Словакия например има рекорд за най-ниската избирателна активност в ЕС: през 2014 г. той е бил 13%, цифра, която пада под 5% в някои градове и села в района на Чедска, която граничи с Полша и Чешката република. Това означава само едно - че членството в ЕС се възприема като процес, много отдалечен от ежедневния живот на хората.

Нещо повече, през последните 15 години основните страни на ЕС са разобединени. Доскоро имаше политически консенсус по отношение на европейската интеграция, така че дори политическите партии да не се конкурираха, не се и позиционираха. В резултат на това кампаниите не бяха много видими, не ангажираха силови ресурси.

В по-старите държави-членки европейските избори отдавна се възприемат веднъж като анкети и втори път като шанс да се удари правителството. Което категорично наблюдаваме и на родна територия.

Използването на европейските избори за влияние върху националната политика е рационален подход, особено когато умерените промени в парламента едва ли ще променят дневния ред на ЕС. 2019 г. може да бъде различна, защото от Brexit до спорното субсидиране на икономиката в по-маргинализираните държави, европейската и националната политика стават все по-преплетени в целия континент. Очакваме тези избори да покажат колко е важно за Европа да повиши активността на своите граждани.

Посоките

Дясноцентристките и лявоцентристките партии са доминиращата сила във всеки Европейски парламент досега. Европейската народна партия (ЕНП) и социалдемократите (S&D) винаги са заемали повече от 50% от депутатските места.

Никой не се заема да предсказва драстична промяна на стария ред - но по-скоро се усеща постепенно отчупване на елементите от цялото.

Ключът ще бъде в това дали двете основни партии ще заемат по-малко от половината мандати. Тази лека промяна би била историческа - и може да отразява нарастващото значение на по-малките партии. Вече двамата най-големи играчи няма да могат сами да формират мнозинство, при този сюжет.

Европейските десни националисти рядко са успявали да намерят обща основа, на която заедно да стъпят, но този път се опитаха да направят това.

Италианецът Матео Салвини се опитва да създаде мощен блок в парламента, който сам нарече Европейски алианс за хората и нациите.

На 18 май той събра 12 крайно десни партии на митинг кампания, от България на изток до Финландия на север.

Може ли Макрон да бъде новото лице на Европа?

Президентът на Франция Емануел Макрон често води кампании за проевропейски въпроси, опитвайки се да постави Франция в сърцето на Европа и да се справи с нарастващия евроскептицизъм.

Това е първият път, когато партията му ен Марше провежда европейски избори и се явява под името Ренесанс. Тя е изправена пред сериозно предизвикателство в лицето на националистите, начело с Марин Льо Пен.

Дори едно малко поражение на европейските избори ще означава удар у дома, където от месеци се провежда протестното движение на Жълтите жилетки, насочено основно срещу управлението на Макрон.

Следва и въпросът къде ще се включи Ренесанс в европейския пъзел.

Очевидният избор ще бъде Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) - но поради идейни различия партията на Макрон се оглежда за други съюзници в останалите европейски партии.

Ще има ли зелена вълна?

Някои от по-малките групи в Европейския парламент искат да привлекат гласове от ляво, а европейските зелени се надяват да се възползват от разпространението на протести срещу изменението на климата.

В навечерието на изборите много се говори за "зелена вълна" за екологичните партии. Тя е най-силна в Германия, където партията се надява на значителен вот.

Изменението на климата се разглежда като един от първите два въпроса за избирателите в Дания, Швеция и Финландия, но това може да не се превърне в ,,зелени” гласове.

Какво ще направи Орбан?

Министър-председателят Виктор Орбан и неговата националистическа партия Фидес са популярни в Унгария, но напоследък рейтингът им в ЕС е драстично отслабен.

Fidesz е спряна от дясноцентристката ЕНП, най-голямата група в Европейския парламент във връзка с отношението на неговата анти-европейска реторика и насочване към висши членове на ЕНП в рекламни кампании.

Така че изборът, който той има, е дали да се бори да остане в центъра или да се присъедини към зараждащия се съюз от националистически и антиимиграционни партии.

Това ще осигури на групата на Матео Салвини значителен бонус, въпреки че двамата лидери имат различни позиции по много въпроси. Орбан, както личи, все още няма ясна визия за това какво следва.