Министърът на правосъдието Данаил Кирилов защити идеята си за законодателни промени, които позволяват разследване на „тримата големи“ в съдебната власт (председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главният прокурор).
По думите му обаче не е решен окончателно въпросът дали и как да бъдат разследвани те. Той не изключи възможността предложението да бъде съгласувано с Венецианската комисия. Необходимо е и запитване към Конституционния съд, уточни Кирилов.
„Пресилено е, бих казал доста пристрастно, да изваждаме пред скоби само главния прокурор и разследванията срещу него. Проблемът ни е системен и касае общо „тримата големи“. Имаме и преди Венецианската комисия конституция, която е задължителна за абсолютно всички български граждани. И там те са установени в пакет“, каза правосъдният министър пред БНР.
„Това е задача, която трябва да решим, да приключим работата по тази препоръка. Действително, както и в предходния разговор беше уточнено, в България продължаваме да спорим по това дали този режим касае само главния прокурор или тримата големи. В тази връзка Министерство на правосъдието, лично аз, предприех множество инициативи за публично обсъждане на първото предложение за въвеждане на такъв режим. Тези обсъждания продължават“, заяви той и допълни:„Би трябвало всички да съобразяваме, че режимът на тримата големи е установен още в конституцията и във всички конституционни норми техният статут е равен. Така че, да, води се дебат по въпроса в кой точно доклад с препоръки на Механизма за сътрудничество и оценка е посочено “тримата големи“.
„Става дума за главния прокурор и за висши магистрати и това не е случайно. Колегите, освен решението на Европейския съд по правата на човека, съобразяват и тази специфика, че ние имаме института на т.н. „трима големи“, които имат особено място в органа за управление и независимост на съдебната власт - Висшия съдебен съвет. Те тримата са членове по право, тримата се избират и назначават по едни и същи ред“, обясни Кирилов.
Партия ГЕРБ остава твърда в позицията си, че партийната субсидия трябва да бъде намалена от 11 на 1 лев за глас, заяви министърът на правосъдието. Окончателното решение по този въпрос в парламента трябваше да бъде взето тази седмица, но беше отложено: „В резултат на консултации вероятно би могло да възникне и модификация на това становище, но проблемът стои. Смятам, че няма никакво основание за съмнения по отношение на нашата позиция“.
Добави коментар