Чували сме твърдението, че ако се храним достатъчно пълноценно и здравословно, ще си набавяме всички необходими хранителни вещества по естествен път и няма да имаме нужда от мултивитамини и други добавки от аптеката.
Преди години може да е било така, но не и днес. Растенията - било то зърнени култури, плодове, зеленчуци и т.н., стават все по-бедни на микронутриенти. А това води до съответните неприятни последствия за здравето ни.
Микронутриентите са вещества, от които са ни достатъчни малки количества, но те имат голяма роля - помагат за използването и съхранението на енергия от макронутриентите (основните хранителни вещества протеини, въглехидрати и мазнини). Така те подпомагат растежа, развитието и здравето ни.
Микронутриентите са антиоксиданти, витамини, минерали и фитохимикали, без които няма как да се чувстваме и да изглеждаме добре. А днес ситуацията в световен мащаб е такава, че една култура (например бобова) може да има високо съдържание на протеин, но да не е богата на тези така ценни вещества, което я прави непълноценно.
Пример за това до какво води тази тенденция е, че когато децата не получават достатъчно желязо, имат проблеми с краткорочната памет, концентрират се трудно и представянето им в училище е значително по-слабо. Просто не могат да развият пълния си физически и умствен потенциал.
Недостигът на желязо се забелязва най-вече при живеещите в един от най-бедните райони в света. Около 30% от населението на света страда от хроничен недостиг на едни или други важни микронутринти, който просто ги разболява.
С непрекъснатото увеличаване на населението на планетата се увеличава количеството на произведената храна, но не и нейното качество. Заради необходимостта от нова и нова продукция почвата бързо се изчерпва откъм хранителни вещества, които иначе отиват в отглежданите култури.
Затова вече в много страни по света се обмислят мерки като задължително добавяне на желязо и фолиева киселина в брашното например. Фолиевата киселина не се произвежда от организма и трябва да си я набавяме допълнително, а е от съществено значение за протичането на една бременност и здравето на плода, пише BBC.
Тук се нарежда и идеята за биофортификация - отглеждане на различни култури с цел повишаване на тяхната хранителна стойност. От 2003 г. досега са създаден повече от 300 сорта, които се отглеждат в над 35 страни - например царевица с повече витамин А или боб с много желязо.
В отглеждания по обикновен начин ориз например има 18 мг цинк на грам, а в този, преминал през биофортификация - 37 мг. Разбира се, има и противници на този метод, които смятат, че подобни промени в състава на културите са вид генно модифициране.
Добави коментар