Поглед назад: ''Народе???'', честваме 182 години от рождението на Васил Левски

07:10, 18 юли 19 / Поглед назад 25 3100 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

"Дела трябват, а не думи." Едва ли има някой, който да не знае на кого принадлежат тези думи.

На днешния ден преди 182 години се ражда Васил Иванов Кунчев в подбалканското градче Карлово.

Историята го помни с дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола. Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев, умира рано и върху 14-годишния Васил паднала отговорността да бъде глава на семейството.

Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождеството, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет...

Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий, но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: "Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!". И Васил напуска манастира. 

От мига, в който захвърля свещеническото расо, цялата му енергия, страст, воля, целеустременост са посветени на борбата за национално освобождение на Отечеството. Той не може и не иска да се примири с „гнусното и невярно тиранство“.

През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград, за да се включи в Първата българска легия. Там получил и бойното си кръщение, и името Левски. Откроява се от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.

От 1864 г. до началото на 1867 г. в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска дейност. Той учи децата на четмо и писмо, разказва им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и често изнася уроците си сред природата. Наред с даскалската си дейност той развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.

Междувременно посещава Румъния няколко пъти, след което започва да обикаля България, за да създаде на място революционни комитети. Животът на Апостола е бурен и изпълнен с опасности. Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките в села и градове на родината, са забелязани от турските власти и той е следен зорко. Въпреки това, уменията му да се представя под различни самоличности му помагат да избегне ареста.

През лятото на 1872 г. Левски напуска Букурещ и се отдава на апостолската си дейност. През септември същата година дяконът получава нареждане от революционния комитет за вдигане на въстание, но се противопоставя и решава да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттам да се прехвърли отново в Румъния. Организираният обир на пощата в Арабаконак, с което Левски не е съгласен, се проваля, но тогава турската полиция вече е по петите на славния революционер.

На 27 декември 1872 г. Апостола на свободата е заловен при Къкринското ханче (до Ловеч) и отведен в Търново.

Предателството му най-вероятно не е дело на един конкретен човек, макар най-често да се споменава името на поп Кръстьо, който е един от верните му съратници и съучредител на комитета в Ловеч.

Според съвременници и историци, обаче, това е спорно, а някои дори отричат това. Други източници насочват към Марин Поплуканов, който е председател на същия комитет. 

На 19 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в центъра на София, близо до днешния паметник, издигнат в негова чест през 1895 г. Гробът на един от най-великите българи и до днес е неизвестен.

Има различни версии за това къде и от кого е погребан Дякона на свободна България. Според някои мястото е в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София, но според други Левски е погребан в църквата "Свети Николай Мирликийски". Все още не е установено с точност покойното място на Апостола. Така, както не е установена и причината за четирите въпросителни на знаменитото ''Народе????'', споменато в джобното тефтерче на Апостола.

Едно обаче е сигурно - Васил Левски остава завинаги жив в историята ни, а крилатите му мисли все така въздействащи и впечатляващи:

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.

„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“

„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.“

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“

„Времето е в нас и ние сме във времето.“

„Интригата спира хода на народната работа.“

„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“

„Оръжие, оръжие и пак оръжие. “

„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“

 

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама