80% от динята на пазара в София е внос

''Българската диня отсъства от родния пазар. В София 80% от тях са предимно внос от Гърция, защото съседката ни е наблизо.'' Това заяви за БГНЕС в световния ден на динята потомственият производител и търговец на любеници от Любимец Иван Атанасов.

Според него най-много български дини се консумират по морето. Производителят разкрива как да разпознаем узрялата от презрялата.

„Хубавата българска диня се разпознава по шарката и зелената дръжка. Тя е по-тъмна, красива и изглежда свежа”, посочва първите признаци, познавачът й, който от един поглед разпознава коя е узряла, розова или презряла.

За разлика от нашата, гръцката е с по-светла шарка, дръжката е много суха и тънка, защото поне 30 дни е престояла в тира.

„Често у нас се продават гръцки дини 4-5-то качество, които стават единствено за храна на прасетата. И гърците имат хубави, но те остават на техния пазар”, убеден е той и добавя, че няма как да се купи узряла българска любеница за 50-60 ст. килото, защото тази цена е под производствената себестойност на продукта.

Да си купи диня родно производство идва и съдията Андрей Петров, който за първи път се спира на това място и от нас научава, че днес е световният ден на плода. Той обаче знае как да провери дали динята е узряла или не.

„Почуква се динята. Когато кънти на по-кухо е по-узряла”, заяви купувачът и добави, че в случая ще се довери на преценката на продавача.

Според производителя от Любимец най-добрият начин да се провери качеството на една любеница е като се опита на място посредством разрез. Вариантът с почукването също е добър, но той е за хората, които са познавачи.

„При потупване добрата диня кънти, а презрялата бие на тъпо”, обясни Иван Атанасов.

Съпругата му Лора, с която от 1991 г. превръщат бизнеса с дини в семеен коментира, че българинът консумира любеници и това остава предпочитания избор в този сезон.

„Динята остава единственият натурален прочистващ продукт, който е полезен за бъбреците и много неща”, заяви тя.

В края на разговора тя се обърна към младите хора и ги призова да не ходят да берат плодове в чужбина, а да останат в родината си и да обработват българската земя, както е направил синът им.