На 18 срещу 19 август 1903 г. в местността Петрова нива Вътрешната македоно-одринска революционна организация взима решение за обявяване на Преображенското въстание в подкрепа на избухналото в Македония Илинденско въстание. На това място е обявено новото въстание за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България. Революционно-демократичната власт в района просъществува 26 дни. Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна сметка бунтът е удавен в кръв. Десетки села са изгорени, избитите са хиляди. 3/4 от населението на Странджа се изселва.
Монументът при "Петрова нива", издигнат във възхвала на подвига на българите по време на Илинденско-Преображенското въстание, и до днес напомня за подвига на героите.
Петрова нива за хората от Странджанския край, за хората от Одринска Тракия, тракийските българи и за цяла България, е една национална светиня. Неслучайно се нарича „Странджанското Оборище“. Както през 1876 г. на Оборище е взето решене за Априлското въстание, така през 1903 г. 47 български мъже взимат решение Одринският революционен окръг да се присъедини към избухналото вече Илинденско въстание и то да придобие по-широк размер.
„Петрова нива“ е свързана с непобедимия възроден български дух, с националното самосъзнание на българина. След това започва освободителната борба, после идва Съединението на България, след това е Илинденско-преображенското въстание от 1903 г., после започва Балканската война, прераснала в Междусъюзническа и Първата българска.
Ролята на Георги Кондолов?
Георги Кондолов е един от най-уважаваните войводи в Странджанския край. Той е роден в странджанското село – Велика, в бедно семейство. Учи в дърводелство в Цариград, след което се връща, отваря работилница в Пловдив, но скоро след това се задомява и се преселва да живее в Бургас. Влиза във връзка с Гоце Делчев – близки приятели са. Ползвал се е с огромното доверие на Гоце Делчев, който също е бил чест гост на Бургас през 1901, 1902, 1903 г. Прави три чети. Първата е Алан-кайряшката – това е днешното село Ясна поляна, която чета е наброявала не повече от 10-15 човека. С нея обикаля странджанските села и подготвя населението за предстоящата борба. После прави още една чета и накрая третата, най-голямата, която вече е в състав от 100 човека. Към нея се присъединяват и – това е също един феномен в Странджа – „смъртните дружини“, участниците в тях са били наясно, че отиват на смърт.
В Югоизточна България паметта е жива, а местността „Петрова нива“ е много почитана.
Странджа е силно обезлюдена. Село Кондолово, което е кръстено на войводата Кондолов, наброява седем жители, а е на пътя Царево – Малко Търново. Подобна е гледката и на останалите странджански села. Въстаниците със слабото си въоръжение и малобройна численост, без да получат подкрепата на свободна България, са се били с 40-хилядна турска войска, придружена от башибозук. Унищожени са над 60 странджански села, населението е било изселено или избито.
Песента „Ясен месец“ е написана като въстанически марш от войводата и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яни Попов. Текстът е от стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново през 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.
Ясен месец веч изгрява
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
най е чета юнаци,
плашила за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.
Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.
Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.
Бомби трещат, куршум пищи-
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци…
Гръм куршумен, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падна Пино, Равашола,
мрат в борбата си нова.
О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийската свобода.
Добави коментар