На 97 и 89 години праправнучките на баба Илийца все още живеят в родното й село Челопек. Двете сестри често могат да бъдат забелязани в двора на къщата-музей на Вазовата героиня. Те грижливо пазят всеки спомен за нея и днес ни водят по стъпките на „Една българка”, съобщи Нова телевизия.
„Нашият дядо е внук на баба Илийца. Тя го е носила на Черепишкия манастир. Става въпрос за известния Дано от разказа. Той е нашият дядо”, споделя праправнучката на баба Илийца Тодорка Кръстева.
За да търси лобното място на Христо Ботев, през 1899 г. - на път за връх Околчица, Иван Вазов спира в планинското село Челопек. Местните го нагостяват и му разказват за своя съселянка. Едра и силна жена. Набожна и смела. Истинска балканджийка. Помагала на Ботевите четници.
Двете правнучки са отраснали в кошарата на дядо си Дано - болното внуче, с което баба Илийца изминава километри, носейки го на ръце. Пренася го и през Искъра. Стига в Черепишкия манастир, за да търси изцеление за внучето си, с молитва.
Когато се научили да четат, двете сестри прочитат разказа за дядо си. Още помнят вълнението на стария овчар, когато чул историята си. „Честен и вярващ човек като нея. Просто така е възпитан”, добавя Тодорка.
Но не молитвата, вярват местните, а голямата добрина на неговата баба, излекувала Дано. Когато по пътя им среща ранен четник, тя го спасявя. Легендите за съдбата му след това, са различни. На внучките си Дано разказвал една.
„Гледала е Ботевия четник на тавана. Тя е излизала по една стълба и носила паница, а Дано ходил след нея. Тя му казвала да не се качва горе, че има квачка с пиленца и ще му изкълве очите. После разбрал, че е укривала Ботевия четник. След това, като се е оженил дядо ми за баба, е дошъл четникът. Дошъл е тук и се е заинтересувал за внучето”, разказва Тодорка.
Пенсиониран преподавател по биология и пенсиониран счетоводител, днес праправнучките на баба Илийца грижливо пазят всеки смонен за жената-образ на българката. Живи са казват и здрави, за да разказват.
„За нашата баба искаме хората да знаят, че е честна и работлива. Жена, която е държала на семейството”, посочи Тодорка.
„Искаме хората да продължат да имат нейните качества - отзивчивост към другите, да бъдат работливи и да обичат своите, както тя е обичала", обясни Пенка Драганова.
Сто години след издаването на разказа, в чест на родолюбивата българка, хора от селото изграждат музей-възстановка на родната й къща. С доброволен труд, даряват и предмети от епохата. Трикраките столчета обаче са лично нейни.
Добави коментар