Православната църква почита църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден.
Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората дори вярвали, че празникът поставя началото на есента и денят и нощта се кръстосват (изравняват).
От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът.
По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. На Кръстовден се спазва строг пост - не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други.
Най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. На трапезата, освен обредния хляб, задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.
Имен ден днес празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар