Изявление на МВнР срещу идеята, че България е „освободена“ на 9-ти Септември възобнови историческия дебат у нас
Вчера Министерство на външните работи на Р България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9-ти септември 1944-та г. В позицията си МВнР адресира по напълно дипломатичен и умерен начин проблема с термина „Освобождаване“ относно това събитие:
„МВнР няма никакво отношение към тази проява и съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение")“
МВнР посочи и някои неоспорими исторически факта, като това, че 9-ти септември идва след обявяване на война на България от страна на СССР, при това след избирането на Демократично правителство у нас, което решава да прекрати всякакви връзки с Райха. Посочи се и тоталитарния елемент на наложената диктатура, както у нас, така и в цяла Източна Европа.
Реакцията беше както моментална, така и напълно очаквана. Срещу посочването на очевидни и признати исторически факти и в подкрепа на измамата „Освобождение“ моментално скочиха БСП, синдикалисти, леви активисти, уж „умерени леви“ и, разбира се, руското посолство. Защо 75 години по-късно продължава да се насажда тази теза? Кой има интерес от това и до каква степен българското общество продължава да ѝ вярва?
Освобождение от какво?
На първо място нека посочим фактите – в България няма фашистка, еднопартийна диктатура и тоталитаризъм на 9-ти септември 1944-та, от която страната и народа да бъдат „освобождавани“. Тук поначало в нито един момент няма подобен еднопартиен, фашистки режим като в Италия или Германия, а към 9-ти септември 1944-та дори е избрано ново правителство, далеч от всякаква фашистка идеология или доминация. То взима решението за прекратяване на отношения с Райха и излизане от войната.
От какво точно е бил освободен българският народ с идването на Червената армия? Кои негови права са били потъпквани преди 9-ти, но са възстановени след него? Българският народ притежава право да пътува, да се заселва, където реши в страната, да притежава оръжие, да изповядва вярата си, да говори на езика си, да развива стопанска дейност, да притежава частна собственост.
В някакъв смисъл той действително бива „освободен“ след 9-ти септември, само че не от диктатура, а от голяма част от тези свои права. Българите в Пиринския край губят правото си на българска идентичност и език, когато Георги Димитров започва да налага там насила процеса на „Македонизация“. Народът ни губи правото си на вяра – същата, която го крепи през целия османски период, защото болшевиките са крайни атеисти и унищожители на християнството. Той губи дори по-елементарни и базисни права като това да пътува, да притежава оръжие, да развива стопанска дейност или да търгува с частна собственост.
Защо, тогава, има такъв сериозен сегмент в обществото ни, което е готово да преиначава историята и защитава лъжата, че Червената армия е освободила българите от нещо?
Историята е просто инструмент…
Отговорът е в това, че за тези хора изобщо не става въпрос за история или историческа истина. Става въпрос за идеология и гео-политически интереси. Това са хора, за чиято идеология – лявата, е фундаментално важно да защитят няколко исторически събития: на първо и най-важно място Октомврийския преврат и създаването на СССР. На второ място режимите на Ленин, Сталин и всички други марксистки правителства и лидери. Действията на техните активисти и организирани терористи, като т.нар. „партизани“ у нас. На трето място – 9-ти септември и Народна Република България.
Ако някое от тези три исторически събития не бъде защитено или оправдано, то събаря цялата конструкция за историята, на която тези хора основават и оправдават своята идеология и сегашно политическо съществуване.
Това следва да покаже на всеки, че чисто исторически спор с тези хора е безсмислен – вие не можете да ги убедите в аргументите си независимо какви доказателства им покажете. Те не са като вас – не поставят знак за стойност на историческата истина, а единствено на правотата на идеологията си. Те са склонни, и редовно го правят, да жертват историческата истина в името на идеологията. Комунизмът, Марксизмът, „обикновеният“ Социализъм и техният исторически облик са нещата, които според тези хора си заслужава да бъдат защитавани, а историята е само инструмент в тази насока. И както инструментът съществува само, за да служи на труженика във фабриката, така и историята е просто инструмент за обслужване на идеологията и политиката на социалистическите апологети и активисти.
Ако има „Освобождение“ след 9-ти септември 1944-та, то не е от Фашизъм или диктатура, а от базисни права, които народът ни не губи дори през Турското робство. Тъкмо това е причината за позицията на МВнР, която защитава историческата истина и достойнството на нашите предци, преживяла тези събития.
Добави коментар