Добрият, Лошият и Грозният на изборите в София

16:49, 03 сеп 19 / Територията на Шкварек 25 674 Кристиян Шкварек
1

Софийските избори наесен ще предоставят на избирателите три интересни кампании

Края на Прехода и възраждането на политическото

Кметските избори в София наесен се очертават да бъдат особено интересни. Далеч повече от предходните. Ситуацията, в която страната ни се намира политически, а и чисто като атмосфера в обществото, предпоставя все по-колоритни и оригинални сблъсъци на политическата сцена. От известно време забелязваме реидеологизация на немалка част от политическия спектър, както и своеобразно възраждане на онези разделителни линии в обществото, които са естествени за всяка свободна страна и бяха загубени у нас в продължение на 70 години.

С преминаването на „Прехода“ у нас започват да се наблюдават разделителни линии в политиката, които са все по-близки до тези в западните страни. „Градска либерална класа“ срещу „по-консервативна провинция“. Умереният и конформистки център срещу национализма от една страна или прогресивните леви от друга. Бизнесът срещу синдикатите и социалните идеи и предложения. Статукво срещу Революция, срещу алтернативно Статукво.

Минаха времената на единствено „червени срещу сини“ и „комунисти срещу антикомунисти“. По някакъв начин това носи и доза носталгичност, но пък от друга – надежда. Надежда за изграждането на политически живот на страната, който може да бъде по-сложен и по-полезен от елементарно разделение на само два лагера, на две „племена“. Племена, съставени от прекалено много хора с несъвместими принципи и идеи, които дълги години бяха държани заедно само и единствено от негативната им или позитивна позиция относно Соц-а.

Изборите наесен в София се очертават да бъдат едно политическо пресъздаване на известния „спагети уестърн“ на Серджо Леоне -  Добрият, Лошият И Злият. (The Good, the Bad and the Ugly) По-точно на буквалния превод от английски – Добрият, Лошият и Грозният. Какво имам предвид? Ами за първи път от известно време имаме няколко различни и ясно изразени политически страни, със свои уникални визии, амплоа, идеи и идеологични семейства. За разлика от други години, при които реториката на основните кандидати беше старото „синьо срещу червено“ всяка от тях ще трябва да отчита различната, по-пъстра политическа надпревара. Начинът, по който някои вече го правят, а други тепърва ще започнат, е да представят изборите на своите избиратели като версия на „Добрият, Лошият и Грозният“, с ролите напаснати съответно според партията, която говори. „Добрият“ за всяка партия, разбира се, е кандидатът ѝ. „Лошият“ е основният конкурент, който припознават, а „Грозният“ е онзи 3-ти или 4-ти кандидат, с когото ще се наложи да спорят по време на дебатите или чиито атаки да адресират, но не приемат особено сериозно за конкуренция.

Ролите за ГЕРБ

За ГЕРБ ролите ще бъдат разпределени така – „Добрият“ това е Фандъкова. Този образ на Фандъкова те изграждат доста преди тези избори, с години – тихата, вежлива, възпитана бивша учителка, която се грижи за града така, както се грижи една добра учителка за децата в класа си. Всеки скандал, всеки провал и всякакви обвинения към нея ГЕРБ с години успешно отклоняват към други членове на партията или общината, правейки всичко възможно да запазят името и образа на „добрата кметица“ чист и неопетнен. Няма причина да смятаме, че тази стратегия ще се промени с нещо на тези избори.

„Лошият“ в тяхната кампания ще бъде, разбира се, Мая Манолова, която разглеждат като свой основен конкурент. Тя ще бъде представена като „червената заплаха“ за „синя София“. Като опасността от завръщане на БСП на власт. Като апокалипсиса, „пред който стои само ГЕРБ“.

Тази стратегия работеше добре за ГЕРБ до момента и успехът им на избори през годините се дължи предимно на това, че бяха припознати от повечето избиратели на предишната десница като единствената възможна преграда пред БСП. На тези избори, обаче, това може да не е достатъчно. Мая Манолова успешно гради с години образ, който да е максимално разграничен и отдалечен от идеята на десните за БСП, за „комунистите“, за „червената заплаха“. Нещо повече – тя ще изгради кампания, която със сигурност ще подчертае още повече това, както и ще получи подкрепа от разнообразни формации, някои от които част от бившата десница. С други думи – стратегията „гласувайте за нас, за да не дойдат комунистите“ този път може и да не е достатъчен за ГЕРБ. Ако това е единственият им план и нямат никакви други скрити козове, шансовете на Манолова за победа стават напълно реални.

„Грозният“ в кампанията на ГЕРБ ще бъде несъмнено арх. Игнатов от Демократична България. Кандидат от онова гражданско общество, което почти постоянно напада ГЕРБ, но което ГЕРБ не припознава като реална заплаха, а по-скоро някакво досадно, дразнещо разсейване от истинската битка – тази срещу БСП. „Грозният“ във филма на Серджо Леоне е комичният образ – нещо, което твърде често бива играно на политическата ни сцена тъкмо от Демократична България или някоя от техните партии и представители. „Грозният“ няма как да бъде игнориран, защото е достатъчно значим/голям, да бъде част от водещото трио, но същевременно не бива взиман насериозно от нито един от челната двойка. Такава е и ролята на Демократична България и арх. Игнатов на тези избори – достатъчно силно представени в София, за да бъдат част от челната тройка, но недостатъчно сериозна заплаха за когото и да било, че да бъдат нещо повече от комичната пауза в сериозния сблъсък.

Ролите за Манолова

От другата страна ще имаме за първи път от много време кампания на кандидат, който идва от средите на БСП, но има реален шанс да вземе „синя София“. В нея, както вече отбелязахме, ще се търси максимално „отваряне на ветрилото“ към другите политически и обществени семейства и групи, за да се избяга от амплоато на БСП и капитализира върху по-широкото недоволство към управлението на Фандъкова. „Добрият“ ще е разбира се Манолова, а „Лошият“ – Фандъкова. „Грозният“, обаче, няма да бъде арх. Игнатов и Демократична България. Манолова би следвало да е осъзнала, че „градската десница“ – наричани от някои среди „умно-красиви“, са хората, които най-силно мразят и нападат Фандъкова и ГЕРБ, особено в София. Следователно, те са най-удобен и възможен съюзник в тази битка. Нещо повече – те споделят голяма част от социално прогресивните и културно либерални/леви идеи на самата Манолова.

За открит съюз, обаче, не може и да става дума. Въпреки социално и културно левите си убеждения, „градската десница“ все още настоява категорично, почти религиозно, на името „десница“. Това е наследство, почти рефлекс, от годините на Прехода. От онези времена, когато да си „десен“ не значеше това, което означава навсякъде по света – социален консерватизъм, анти-социализъм и национализъм/религия/традиция. Тогава, през 90-те, се роди една широка група „десни“, за които това означаваше единствено и само, че не харесват БСП и НРБ. За много от тях, уви, това дори означаваше омраза към консервативните и националистически аспекти на НРБ, макар тези аспекти винаги да са били част от културното „дясно“, а не ляво. Така се озовахме с една объркана обществена прослойка хора, които наричат себе си „десница“ и много настояват на това, докато изразяват и защитават изконно леви културни убеждения.

Тъкмо тази противоречаща си комбинация прави така, че голяма част от „градската десница“ хем харесва Манолова заради по-скоро левите им и прогресивни убеждения, и би я подкрепила с гласа си на балотаж, хем не може да си позволи да го направи открито заради амплоато си на „десни“. За Манолова, следователно, най-логичен ход е да не ги напада или подиграва публично така, както правят от ГЕРБ. Леко ухажване, дори, би било възможно и полезно в тази посока, ако желае да получи техните гласове при евентуален балотаж.

Това оставя за ролята на „Грозния“ в кампанията на Манолова следващия по шансове кандидат, който най-вероятно ще бъде този на ВМРО. След като на Евроизборите постигнаха най-големия си успех до момента, самостоятелно вземайки близо 8% от вота или няколко пъти над традиционния си резултат, те със сигурност ще се опитат да капитализират това и задържат позиции. Най-логично е да изкарат като кандидат силна и популярна фигура в партията от ранга на Ангел Джамбазки, както направиха за Евровота, и тъкмо тази фигура ще бъде набедена за „Грозния“ в кампанията на Манолова. Идвайки от средите на националистите тази фигура ще се впише изцяло в прогресивното и антинационалистическо амплоа на Манолова. Нещо повече – тя вече даде такава заявка, обявявайки, че „би приела всяка подкрепа за изборите, освен от расисти и ксенофоби“. В това изречение тя на практика начертава открито всичко, което обсъдихме тук – търсенето на подкрепа от либералните, градски среди, за които националистите са тъкмо „расисти и ксенофоби“.

Ролите за Демократична България

Позитивното отношение, което очаквам от Мая Манолова към Демократична България, обаче, едва ли ще бъде реципрочно. Това, което те си създават като образ е на „революционерите“, които се борят срещу „статуквото на големите“ – както ГЕРБ, така и БСП. Като такива за тях е много важно да позиционират себе си срещу всички. Дори срещу трети и четвърти партии по време на избори, като ВМРО, НФСБ, ДПС и дори СДС. Ролята е „сами срещу всички, защото ние сме единствените, автентични и неопетнени борци срещу Мафията и Корупцията“. В следствие на това, както и на настояването за термина „дясно“, те най-вероятно ще удрят както по Фандъкова, така и по Манолова, с надеждата това да им носи позитиви от старото разделение „сини срещу червени“.

Интересният Финал

За изграждането на интересен филм са нужни, преди всичко, интересни персонажи, изградени и пълни образи, логични и добре обосновани конфликти. Същото важи и за изграждането на интересен политически „филм“, каквито са едни избори. Несъмнено, тези избори ще предложат кампании, които са по-сложни и следователно интересни от предходните. Кампании, на които им се налага да излезнат от стари и изтъркани противопоставяния, и да се съобразят с наличието на повече играчи. Играчи, които започват да придобиват все по-различни, уникални и идеологизирани образи: националисти, социалисти, либерали, „умерена десница“, „умерена левица“, крайни русофили, крайни русофоби и прочее. Всичко това ще предложи на зрителя един по-интригуващ политически процес, а вече изцяло от него и вотът му зависи това, дали процесът ще завърши и с по-качествен електорален избор.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани